Майкъл Конъли - Ченгета

— Ако случайно имаш време, Хари, тук има нещо, което може би ще искаш да провериш в Лас Вегас. И двете коли са взети под наем от името на „ТНА продъкшънс“, неговата компания, чрез посредническа фирма във Вегас. Навярно би могъл да провериш. Казва се „Райдалонг — една дума — инкорпорейтид“. Адресът е „Индъстриъл драйв“, номер две хиляди и две, апартамент трийсет.

Якето на Бош, в джоба на което се намираше бележникът му, беше на облегалката на стола в срещуположната част на стаята. Той записа името и адреса на малко тефтерче върху нощното шкафче.

— Добре — каза Райдър, — сега продължаваме с работата му и тук започва интересното. Проверила съм само половината от документацията, която взехме от офиса му, но засега ми се струва, че нашият човек е забъркан в измама от огромен мащаб. И не говоря за кражби на сценарии от бедни студенти. Според мен това му е било само второстепенно хоби. Имам предвид, че е ръководил пералня за пари. Мисля, че е бил параван за някой друг.

Тя изчака малко преди да продължи. Бош седна на самия ръб на леглото. Възбудата гъделичкаше тила му.

— Имаме данъчни декларации, договори за производство, за наем на апаратура, документи за разплащания и вземания от няколко филма — повече от дванайсет. Само видеофилми. Както каза Вероника, това си е чиста порнография. Гледах няколко от касетите в кабинета му и направо бяха ужасни. Почти няма фабула, освен ако не се брои покачването на напрежението в очакване главната героиня да се съблече.

Единственият проблем е, че счетоводните книги не съответстват на филмите и че повечето от големите чекове, изплащани от „ТНА продъкшънс“, са отивали в безименни пощенски кутии и в компании, които не съществуват никъде, освен на хартия.

— Какво искаш да кажеш? — попита Билетс.

— Искам да кажа, че според служебната документация за всеки от тези така наречени филми са отивали по милион-милион и половина, а само вижте касетите и казвам ви, не може да са стрували повече от сто-двеста хиляди долара. Брат ми работи в киноиндустрията като редактор и зная достатъчно, за да съм сигурна, че парите, които според книгите на Алайзо са били похарчени за онези филми, не са отишли там. Според мен по този начин е прал пари, много пари.

— По-спокойно, Киз — каза Билетс. — Как точно го е правил?

— Добре, да започнем с източника му. Засега ще го наричаме г-н Хикс. Г-н Хикс има един милион долара, които не би трябвало да има. Независимо дали са от наркотици или нещо друго, той трябва да ги изпере, да ги узакони, така че да може да ги вложи в банката и да ги харчи, без да привлича внимание. Дава ги на Тони Алайзо — влага ги в компанията му. После Алайзо произвежда с тях някой евтин филм и харчи по-малко от една десета от тях. Но когато става дума за счетоводните книги, той прави нещата така, че да изглежда, че е похарчил всички парило заснемането на филма. Почти всяка седмица праща чекове до различни филмови компании, фирми за недвижими имоти, за киноапаратура. Всички чекове са за по осем-девет хиляди, точно под границата за деклариране.

Бош внимателно я слушаше. Беше затворил очи и се бе съсредоточил. Възхищаваше се на способността на Райдър да открие в документацията всичко това.

— След като заснеме филма, Тони навярно прави няколко хиляди копия, продава ги или се опитва да ги продаде на независими видеомагазини и разпространители — защото дистрибуторните вериги не биха приели този боклук — и това е всичко. Но парите всъщност се връщат обратно при г-н Хикс, първоначалният му инвеститор, приблизително по осемдесет цента за долар под формата на плащания за онези фиктивни компании. Това е мащабна измама. Онзи, който се крие зад онези компании, получава собствените си пари за услуги, които всъщност не е извършил. Но сега вече парите са узаконени. Те са чисти и той може да отиде в която и да е американска банка и да ги вложи, да плаща данъци за тях, после да ги харчи. Междувременно Тони Алайзо е получил своето и се захваща със следващия си филм. Изглежда, е пускал по два-три на година и е събирал по половин милион долара за себе си.

Известно време всички мълчаха, после Райдър отново се обади:

— Има само един проблем — каза тя.

— Че данъчната служба ще влезе по следите му — отвърна Бош.

— Пр-р-р-авилно — потвърди тя и детективът си представи изписалата се на лицето й усмивка. — Измамата е добре замислена, но скоро е щяла да отиде по дяволите. В края на месеца данъчната служба е щяла да провери счетоводните книги на Тони и щом аз успях да открия това само за един ден, федералните власти най-вероятно биха се справили само за час.