Майкъл Конъли - Ченгета

— Добре. Нещо друго?

— Хм, не. Поне не свързано с веществените доказателства.

— Тогава с какво?

— Ами, Хари, нали знаеш онзи тип от ОБОП, с когото разговаря по телефона снощи от лабораторията?

— Карбон ли?

— Да, Доминик Карбон. Е, днес намина насам. Разпитва ме какво сме открили снощи.

Бош се намръщи, но не отвърна нищо и Донован продължи:

— Каза, че бил тук за нещо друго и минавал просто от любопитство. Но не зная, Хари. Струва ми се нещо повече от обикновен интерес, ако разбираш какво искам да кажа.

— Да, зная какво искаш да кажеш. Какво му каза?

— Ами, преди да се усетя и да започна да се чудя какво става, се изпуснах за отпечатъците от якето. Съжалявам, Хари, но бях адски горд. Рядко се случва да свалиш пълни отпечатъци от яке на мъртвец и предполагам, че доста съм се раздрънкал за тях.

— Няма проблем. Каза ли му, че не сме ги идентифицирали?

— Да. Но после… после той поиска копие от отпечатъците, каза, че можел да направи нещо с тях. Не зная какво имаше предвид.

— А ти как реагира?

— Как мислиш, дадох му.

— Какво?

— Само се шегувам, Хари. Отговорих му да поиска от теб.

— Чудесно. Какво друго си му казал?

— Това е всичко, Хари.

— Добре, Арт, постъпил си умно. Ще се чуем по-късно.

— Дочуване, Хари. Хей, между другото, къде си?

— Във Вегас.

— Наистина ли? Хей, заложи на рулетката една петарка заради мен на седмица. Само веднъж. Ще ти платя, когато се върнеш. Освен ако не спечеля. Тогава ти ще ми платиш.

Бош се върна в стаята си четирийсет и пет минути преди срещата с Ханк Майер. Използва това време, за да вземе душ, да се обръсне и да смени ризата си. Почувства се освежен и готов да се върне в пустинната жега.

Майер беше уредил служителите от тотализатора и от залата за покер, които бяха работили предишния четвъртък и петък, да идват на разпит в кабинета му един по един. Бяха шестима мъже и три жени. Алайзо бе залагал винаги при една и съща служителка от тотото. Хората от залата за покер бяха осем и според обичайната практика се бяха сменяли по шестте маси за покер в казиното на всеки двайсет минути. Това означаваше, че и осемте бяха раздавали карти на Алайзо по време на последното му идване в Лас Вегас. Тъй като беше редовен клиент на казиното, отлично го познаваха.

В присъствието на Майер Бош успя да ги разпита само за един час. Оказа се, че Алайзо винаги играел на масата от пет до десет. Това означаваше, че всяка ръка започва със залог от пет долара и всяко раздаване носи между пет и десет. На раздаване били позволени по три вдигания на мизата. Тъй като се играеше със седем карти, това означаваше, че на всяка ръка се падаха по пет раздавания. Бош бързо пресметна, че ако са заети и осемте места на масата, всяка ръка спокойно е можела да донесе неколкостотин долара печалба. Алайзо бе играл покер, много по-различен от игрите в петък вечер, които организираха Бош и колегите му от детективското бюро.

Според служителите от залата, в четвъртък през нощта Алайзо играл около три часа и в крайна сметка нито спечелил, нито загубил. В петък вечерта играл още два часа и си тръгнал с около две хиляди долара по-малко в джоба. Никой от хората не си спомняше да е печелил или губил много пари по време на предишните му идвания. Винаги имал само по няколко хиляди повече или по-малко. Изглежда, знаел кога да се откаже.

Освен това служителите отбелязаха, че Алайзо винаги давал точно определен бакшиш — десет долара в чипове за всяка победа, двайсет и пет долара за особено големи печалби. Спомняха си го най-вече с това. Винаги играел сам, пиел джин с тоник и почти не разговарял с другите играчи. През последните месеци идвал в компанията на млада блондинка едва навършила двайсет години. Тя никога не взимала участие в покера, но играела на автоматите наблизо и се връщала при Тони, когато й трябвали още пари. Той не я представял на когото и да е и служителите изобщо не бяха чували името й. Бош записа тази информация в бележника си и накрая добави: „Лейла?“

След хората от залата за покер влезе любимата на Алайзо служителка от тотализатора. Беше безцветна, тъмноруса жена на име Ирма Чантри. Тя запали цигара веднага щом седна и заговори с глас, който показваше, че пуши много. Жената каза, че и през двете последни нощи Алайзо залагал на „Доджърс“.

— Имаше си система — рече тя. — Винаги удвояваше, докато не спечели.

— Какво искате да кажете?

— Ами, първата нощ заложи, че „Доджърс“ ще спечелят. Те загубиха. На следващия ден идва и залага двойно отново На тях. Те спечелиха. И като извадите частта за казиното, печалбата му е почти двойна. Само че изобщо не дойде да си я вземе.