Майкъл Конъли - Ченгета

Подът и стените на банята бяха облицовани с розов мрамор. Крановете бяха от блестящ месинг. Бош се огледа за миг, но не забеляза нищо интересно. Той отвори стъклената врата на кабинката за душа и отново не откри нищо. Но докато я затваряше, погледът му попадна на нещо в канала. Отново отвори вратата и погледна надолу, после докосна с пръст златистата частичка, закачила се за гумения уплътнител. Детективът вдигна ръка и видя, че блестящата частичка се е залепила за пръста му. Предполагаше, че би трябвало да е идентична с онези, които бяха открили в маншетите на панталоните на Тони Алайзо. Сега само трябваше да разбере какво представляват и откъде са дошли.

Полицейското управление на окръг Метро се намираше на ул. „Фронтиър“ в центъра на града. Бош се приближи до рецепцията и обясни, че е детектив от друг град, който прави посещение на любезност в местния отдел „Убийства“. Упътиха го към детективското бюро на третия етаж, откъдето дежурният го придружи до кабинета на капитана. Капитан Джон Фелтън беше петдесетинагодишен мъж със силно загоряло лице и дебел врат. Бош предполагаше, че само за последния месец му се е налагало да приветства най-малко стотина ченгета от цялата страна. Лас Вегас си бе такова място. Фелтън го покани да седне и изнесе обичайната реч.

— Детектив Бош, добре дошли в Лас Вегас. Надявам се престоят ви тук да е приятен и резултатен. Ако можем да ви помогнем с нещо, не се колебайте да се обърнете към нас. Не мога да ви обещая каквото и да е, но ако поискате нещо, което е по силите ми, искрено ще се радвам да го направя. А сега, ще ми разкажете ли какво ви води насам?

Бош набързо му обясни случая. Фелтън си записа името на Тони Алайзо и дните, за които се знаеше, че е прекарал в Лас Вегас при последното си идване, както и хотела.

— Просто се опитвам да проследя действията му през времето на престоя му.

— Мислите, че са го проследили оттук и после са го хванали в Лос Анджелис, така ли?

— За момента не мисля нищо. Нямаме доказателства за това.

— И се надявам да не откриете. Това ще навреди на репутацията ни в Лос Анджелис. С какво друго разполагате?

Бош постави куфарчето в скута си и го отвори.

— Имам две групи отпечатъци, свалени от трупа. Ние…

— От трупа ли?

— Носеше кожено яке. Открихме отпечатъците с лазер. Както и да е, пуснахме ги по АСИО, НСИС, проверихме в калифорнийското министерство на правосъдието, но без резултат. Мислех си, че бихте могли да ги проверите във вашия компютър.

Макар Автоматизираната система за идентифициране на отпечатъци, която използваше полицейското управление в Лос Анджелис, да представляваше компютърна мрежа, състояща се от десетки бази данни из цялата страна, тя не обхващаше всички. И повечето управления в големите градове имаха собствени бази данни. Във Вегас това бяха отпечатъците на хора, кандидатстващи за работа в града или в казината. Това бяха отпечатъци, взимани тайно, отпечатъци, които по закон управлението не би трябвало да притежава само защото собствениците им са попаднали под подозрение, но никога не са били арестувани. Именно в тази база данни Бош се надяваше Фелтън да провери отпечатъците от случая Алайзо.

— Ами, дайте да видя какво имате — отвърна капитанът. — Не мога да ви обещая нищо. Навярно разполагаме с малко информация, която липсва в националните мрежи, но не разчитайте на това.

Бош му подаде приготвените от Арт Донован картони с отпечатъците.

— Значи започвате от „Мираж“, така ли? — попита Фелтън, след като остави картоните отстрани върху бюрото си.

— Да. Ще покажа снимката му на хората и ще видя какво ще успея да открия.

— Казахте ми всичко, което знаете, нали така?

— Точно така — излъга Бош.

— Добре. — Фелтън отвори едно от чекмеджетата, извади визитна картичка и му я подаде. — Ето телефонния номер на кабинета и на пейджъра ми. Съобщете ми, ако откриете нещо. Нося пейджъра постоянно със себе си. Междувременно, до утре сутринта ще ви дам резултатите от проверката на отпечатъците.

Бош му благодари и си тръгна. От фоайето той телефонира в офиса на ОНИ в управлението в Лос Анджелис и попита Донован дали е имал време да анализира малките блестящи частички, открити в маншетите на панталоните на Тони Алайзо.

— Да, но резултатът няма да ти хареса — отвърна Донован. — Обикновени блестящи конфети. Оцветен алуминий. Нали знаеш, като онези, които използват по маскаради и празници. Твоят човек сигурно е бил на купон или нещо подобно, там са хвърляли конфети и някои са полепнали по дрехите му. Може да е изтупал онези, които е виждал, но да не е забелязал частичките, попаднали в маншетите на панталона му.