Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Благодаря — отвърна Панафидин.

Отведоха него и Житецки в двата края на поляната. Наредиха им да застанат с гръб един към друг. След това прозвуча команда:

— Можете да се обърнете с лице… приближавайте се!

Високата влажна трева се заплиташе под краката. В небето крещяха чайки: „Чии сте вий? Чии сте вий?“

Методичният диктат на времето:

— Едно… две… три… стой!

Панафидин не помръдна. Изстрелът бе заслепяващ. Житецки отпусна ръката, в която държеше пистолета:

— Бог ми е свидетел, че не съм му мислил злото…

Още дълго Панафидин стоя неподвижен.

После въздъхна, поглъщайки дълбоко чистия утринен въздух. Започна да се обръща някъде настрани и падна върху хълбок.

Беше още жив и за него не бе успяла да угасне синевата на пристанището. Още го заслепяваше белият камък на вълшебния руски град. Панафидин гледаше настойчиво по посока на рейда, от който веднъж бяха заминали крайцерите, но не се завърнаха обратно.

Бе останал само един и той позна своя флагман:

— „Русия“ — прошепнаха устните, изстивайки.

В джоба на мундира му намериха извадка от някаква книга: „Русия е безразлична към човешкия живот и към хода на времето. Тя е безмълвна. Тя е вечна. Тя е непобедима…“

„Панафидинският Летописец“ беше отпечатан в Москва десет години след неговата гибел. Гробът на мичмана бе забравен и безмилостно стъпкан от времето, също както гробовете на прадедите му…

Оттогава са изтекли много и много години…

Върху твърдото дъно, сякаш поставен върху здрав пиедестал, крайцерът „Рюрик“ си остава за нас вечен паметник на руския героизъм. Над него, падналия в смъртоносен бой, сега преминават стремително новите кораби от новата епоха с екипажи от новите поколения.

Над „гроба“ на „Рюрик“ съветските крайцери пускат в морето венци, изплетени от маргаритки, набрани от зелените поляни на далечната родина. И тогава в негова чест гърмят салюти!

Корабите са като хората — те също имат нужда от слава, от уважение и от безсмъртие… Вечна им памет!

Но даже и загиналите кораби имат бъдеще.

25 януари — 3 март 1985 година, Рига.

© 1985 Валентин Пикул

© 1989 Юлия Пенева-Павлова, превод от руски

Валентин Пикул

1985

Сканиране, разпознаване и редакция: MesserSchmidt, 2008

Публикация

Валентин Пикул. Крайцерите

Роман из живота на един млад мичман

Превела от руски Юлия Пенева-Павлова, 1989

Редактор Васил Данов

Художник Стефан Десподов

Художествен редактор Огнемир Киров

Технически редактор Елисавета Зорова

Коректор Анка Ангелова

Формат 84×108/32. ЛГ VI/566.

Дадена за печат на 15. IX. 1989 г. Подписана за печат на 3. I. 1990 г.

Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. УИК 17,13. Издателска поръчка № 62.

Техническа поръчка № 91184. Код 24/95363/5617–129–89. Цена 1,93 лв.

Военно издателство, София, 1989

Печатница на Военното издателство

Молодая гвардия, 1985

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7471]

Последна редакция: 2008-05-17 02:46:51

Гардемарин (остар.) — морски юнкер, старши възпитаник на морско училище. — Бел. прев.

Преводът на стиховете в книгата е на Чони Чонев. — Бел. ред

Каземат — бронирано помещение на борда на кораба, в което е разположено оръдие. — Бел. прев.

Бушлат (рус.) — матроска сукнена куртка. — Бел. ред.

Комендор (остар.) — матрос артилерист. — Бел. ред.

Галюн (мор.) — корабна тоалетна. — Бел. ред.

Кикимора — таласъм в женски образ; карамора (разг.) — дългокрак комар. — Бел. прев.

Мателот (мор.) — съседен в строя военен кораб. — Бел. прев.

Сетълмент (рус. „сетльмент“ от англ. settlement) — в Китай до 1949 г. населени предимно с чужденци градски квартали, които са се ползували с екстериториалност. — Бел. прев.

Комбатант — лице, което участвува или пряко подпомага бойните действия.

Маркитант (ист.) — търговец на хранителни продукти, който придружава войска. — Бел. прев.

Авизо (от итал. aviso и фр. avis — известие, съобщение) — неголям военен кораб, използуван през XVIII—XX в. за разузнаване и свръзка. Днес във френските ВМС названието „авизо“ носят стражеви кораби до 1000 т. — Бел. ред.

Бочка (рус.) — морско плаващо металическо изделие, поддържащо веригата на масивна котва за стоянка на кораби в рейдовете. Бочките позволяват бързо да бъдат отдадени вързалата и да се излезе в морето. — Бел. ред.