Ралф Питърс - Изменникът

Тръгнахме. Надолу по пътя към Тумбстоун 55 55 Легендарен град от американските уестърни. Буквално името означава Гробищен град. — Б.пр. . Без да откъсва поглед от стълбите, Кори незабелязано стисна ръката ми. Щеше ми се да не го беше правила. В жеста имаше прекалено много човечност, а не исках да приемам Кори за истинска.

— Спокойно и бавно — прошепна дрезгаво Али.

Бяхме почти на стълбите. Огледах се за нещо или някого, които да изглеждат не намясто. За нещо, което да не се връзва с интериора. Някой чифт очи, които да ни наблюдават с прекален интерес.

Исках планът ми да успее. Поне веднъж някой мой план да успее. Просто да успея да разменя фалшивите дискети и нелегалната помощ на Хънт срещу Тиш. Да ни пуснат да си вървим. Останалите можеха да се изтрепят за най-тлъстия дял от несъществуващото богатство и в изясняване на това кой кого е лъгал най-много. Аз исках само да ме оставят да изляза с Тиш през охраняваните врати на изхода.

Бях предупредил жабарите, че могат да ги разпознаят, със съвет да поогладят малко недостатъците във външния си вид. Явно ме бяха взели насериозно. Това, че се държаха в сянка, ме радваше. Можеха да се включат и след като двамата с Тиш напуснем сцената.

Хънт трябваше да чака до Централното кафе в главната чакалня. Заедно с приятелчето ми Мислителя, пристигналият в последния момент почетен гост на шоуто.

Исках Хънт да се изнерви от неочакваното присъствие на Робърт Мейхю Бърнс. Да му каже какво точно мисли за него и да остави французите да си направят сами изводите и да зареже г-н Стара вашингтонска фамилия да се оправя сам. Или да му припомни колко много е допринесло семейството му за могъществото на Америка.

Щях да се чувствам много по-добре, ако отнякъде ми се покажеше вкиснатата физиономия на Дики.

На горното стъпало се огледах наоколо за последен път. Али може и да познаваше триковете на уличните гамени, но не и цялата тактическа схема за оцеляване. Стълбите, ескалаторите и елеваторите бяха смъртоносни капани. На долния етаж, вляво от извитото стълбище, стените бяха облицовани с мрамор, два етажа по-долу вдясно се падаше отбивката към ресторантите. Веднъж стъпили на стълбите, нямаше как да се измъкнем, преди да стигнем до долу.

— Какво има? — попита Али.

— Нищо.

Кори залитна и аз я подхванах. Усетих как леко притисна гърди към рамото ми. Изправих я на крака и тя ме погледна със страхотните си холивудски очи.

Поклати глава и замислено измърмори:

— Ти нищо не разбираш.

— За бога — каза Али, — да не би да съм пропуснал някоя любовна историйка. Мърдайте.

Засмъквахме се надолу. Равните подметки на Кори потупваха по мрамора. Усещах как нервните окончания на Али си пробиват път към кожата му. На мен ми се гадеше.

Видях как стана. Мисля, че знаех, че ще се случи, още преди да го видя. Наречете го шесто чувство. Горе се бях дърпал като подплашен кон. Ако Кори не беше залитнала, щях да се бавя, докато някой не ме повлече надолу със сила.

Двама мъже, дегизирани като хлапета. Явно пазаруваха от магазин „Гигант“. Селяндури с провиснали дънки. Обици и емблеми на отбори. Не изглеждаха подозрително. Ако не се вгледаш внимателно в очите им, можеха и да минат за излежаващи шестгодишна присъда в Лортън малолетни. Но по лицата им беше изписан истински професионализъм.

Майтапеха се за нещо в основата на стълбите. Изчакаха, докато стигнем почти до средата. Тогава по-високият усети, че го гледам, и пристъпи към действие.

Оръжията им се материализираха изпод слоевете тениски. Пистолети с размер на гаубици. Ударната група се заизкачва към нас.

Опитах се да се прикрия. Свих се долу като дете, което знае, че всеки момент ще го напляскат за нещо. Реакцията ми беше глупава, безполезна и абсолютно естествена.

Мраморният храм се разтресе от изстрели. Около мен се сипеха светкавици. Оръжията им бяха автоматични и изстрелите следваха много бързо един след друг, без да спазват някакъв ритъм.

Дори професионалистите се издават. По очите. Убийството ги напомпва. Дишат като ранени хрътки и ще се потят и на Северния полюс. Видях лицето само на единия. За стотни от секундата. Убийството беше неговият наркотик. И в момента се беше изстрелял нависоко.

Мислех си, че ще е последното човешко лице, писано ми да видя.

До мен Кори танцуваше. Още се държеше на крака, но се кълчеше като танцьор от 60-те. Някаква ръка ме цапна през рамото.

От гърба й избухнаха фонтани кръв и парчета тъмночервено месо.