Ралф Питърс - Изменникът

— Обади се, Джони. Ще бъде като телефонна игра с печалби. Обади се веднага. Не се доверявай на никого. Трябва да потвърдиш депозита.

Наближавахме момента на истината. Всичко, за което Али бе мечтал. Напрежението го правеше достоен претендент за титлата „Най-изнервен мъж на годината“.

Аз бях сред останалите състезатели. Изплашен до смърт. Дланите и краката ми се потяха, кожата по ръцете ми беше настръхнала. Безпокоях се за Тиш. И за себе си. Дики ме беше накарал да се чувствам отговорен и за евентуално клане на невинни пътници в пиковия час. В плана ми имаше няколко забележително глупави точки. Можех само да се надявам, че въпреки всичко е по-добър от плановете на останалите.

Имаше малка вероятност да е така. В армията научаваш няколко основни неща. Например, че битките не се печелят от най-добре подготвената, а от най-малко неподготвената армия. Човечеството се подчинява на законите на Мърфи. И няма бомба, по-нестабилна и избухлива от човешката психика.

Малко преди срещата с Кори отидох да разгледам Реноар. Мразя го. За няколко минути изпаднах в напълно подходящо за случая брутално настроение.

„Дъблинчанинът“ е един от баровете, имитиращи исторически места. Тъмно дърво и тъмна бира, малки прозорци и обширни помещения. Храната е ужасна, напълно в духа на ирландската кухня, но не знаят как се налива „Гинес“ или „Харп“. Вечер ирландци се изреждат да пеят едни и същи песни. Хлапетата от Хълма се отбиват след работа и въздишат по миналото, което предците им навремето охотно са захвърлили. Но във Вашингтон има и по-лоши кръчми.

Кори стоеше в дъното, под литография на Истърското въстание 52 52 Въстание в Дъблин през 1916. — Б.пр. . Пиеше чисто уиски. В ирландска кръчма. Наистина нямаше срам. При вида ми за момент замръзна на мястото си. Сякаш не беше вярвала, че ще дойда. Седнах и усетих миризмата на предишните й уискита.

— Коя поред ти я тая чаша?

Кори побутна голяма безформена чанта, с която спокойно можеше да отидеш на пикник. От типа, които избират жените без вкус. Премести я от другата страна на стола си, далече от мен. Даде ми да разбера колко държи на дискетите.

— Ти не разбираш — звучеше пияна. Почти достатъчно, за да докара чувството.

— Съвземи се. Трябва да си готова да действаме.

Тя се изсмя.

— Виж кой го казва. Ти кога си бил готов да действаш. С мен можеше да преживееш най-големия екшън в живота си.

Преместих чашата й към другия край на масата, но тя я върна обратно.

Исках да е изнервена. Не мъртвопияна.

— Кори… тези хора не се шегуват.

Лисна уискито в лицето ми.

— Мислиш си, че не съм достойна за теб. Майната ти, Джон.

Барът беше почти празен, но изведнъж привлякохме повече внимание, отколкото ми се искаше.

Избърсах лицето си с хартиена кърпичка. Нямаше как да спра смъденето в очите. Докато прекося няколкото улици, делящи Националната галерия от бара, бях подгизнал в пот. Уискито прибави към потта и малко захар. Беше като лепило, което някой е размазал по ризата ми. И по косата.

С удоволствие бих я ударил, но си наложих да кажа спокойно:

— Кори, овладей се. Веднага. Или си тръгвам.

Беше прекалено подгряла. Почти не ме слушаше. В очите й имаше желание. И страх. Объркване. Грешник в деня на Страшния съд.

— Време е да тръгваме. Стегни се. Отиваме до „Юниън Стейшън“. Последна спирка.

— Трябва да се отбия до тоалетната. — Тя се надигна, избута шумно стола си назад и едва запази равновесие.

Знаеше посоката, явно не й беше за първи път. Зачудих се от колко време чака и се налива.

Леко се клатеше. Беше с прилепнали панталони, бебешко синя блуза, тясна в раменете, леко набрана в талията. Добре подбрани за път дрехи.

Обърна се и ме изгледа точно преди да свърне зад ъгъла. Усмихна се, не беше нещо, което ти се ще да видиш на лицето на жена си. Или на гаджето си. Лицето й не излъчваше и следа от доверие. Върна се на масата — от концентрацията вече не залиташе — и грабна чантата. С истинските, автентични фалшиви дискети.

Изигра го страхотно.

Гледах как се отдалечава. Сигурно никога нямаше да я разбера напълно. Беше ли планирала да ме залее с уискито, за допълнителен ефект? Наистина ли беше толкова добра? Дали беше толкова пияна, на колкото се преструваше? Ако беше така, то парфюмът й се състоеше основно от уиски. Способна ли беше и на капчица истинско чувство?

Вярвах единствено, че е изплашена. Май никога не съм можел да разпознавам любов, но различавам страха.