Ралф Питърс - Изменникът

Беше въртяла всички ни на пръста си, но нещата бяха отишли прекалено далеч. Дори за нея.

Сервитьорката ми донесе вода с лед и пакетче носни кърпички. Без да ги поръчвам. Може на този свят и да бяха останали малко топлота и разбиране.

— Колко е изпила?

Сервитьорката се замисли за момент. Беше едра и руса, от типа, по който лудеят арабите. Гледаше изморено.

— Трябва да проверя на бара. Пет или шест.

Доста за дребна жена като Кори.

— Няма значение. Ще я разкарам оттук веднага, щом се върне. Колко ви дължа?

— Сега ще донеса сметката.

Отпивах от водата, бършех се и исках цялата последна седмица да е била просто кошмар. С изчезването на Кори момчетата на бара бяха загубили интерес към масата ни, но барманът явно имаше нюх за неприятностите и продължаваше да ме наблюдава. Аз самият бих пийнал нещо, но вече нямахме време.

Платих и оставих голям бакшиш. Кори се върна. Вървеше отсечено като подъл дребен пехотинец. Повторих:

— Време е да тръгваме.

Изгледа ме с убийствените си сини очи.

— Не можем ли да поседнем за минутка?

Погледнах часовника си колкото за пред нея. Знаех, че закъсняваме.

— Трябва да тръгваме.

— Не е далеч оттук.

— Няма да минаваме през парадния вход.

— Само за минутка.

— Тръгваме, Кори. Сега или никога.

— Една минута с теб.

— Благодаря, вече ме почерпи.

Очите й не трепнаха.

— Обичам те, Джон. Не разбираш ли?

— Ще ти мине.

Зад „Юниън Стейшън“ се намира замислен да съсипе финансите на туристите многоетажен паркинг. Можеш да влезеш в гарата през моста на Х стрийт и да се вмъкнеш през депата. Както и направихме, за да избегнем официалните входове.

Влизането беше подвиг само по себе си. Кори се крепеше на крака и това беше всичко. А и не ми даваше да нося чантата с дискетите. Искаше ми се да притичам смело по широките колкото Великите прерии авенюта. Кори можеше да се движи най-много с погребална стъпка.

Наоколо смърдеше. Аз също смърдях. Дъхът на Кори ухаеше на уиски. Както и дрехите ми, към което се прибавяше и сладникавата миризма на пот. Подминахме някакъв навлечен като за януари скитник и личната му гвардия мухи го заряза заради мен. Така вървях към Армагедон. Придружен от облак мухи. И пияна красавица, която наистина мислеше, че човек се ражда с единствената цел да излъже себеподобните си.

В напоения с миризма на газ гараж беше няколко градуса по-хладно отколкото навън, но Кори реши, че няма да може да се изкатери по рампата. Още не ми беше поверила чантата с дискетите.

Писна ми и я оставих да се мъчи. Вече бяхме на етажа, където държаха колите на „Амтрак“ 53 53 Верига за коли под наем. — Б.пр. . Последното място, откъдето феновете ни щяха да очакват да се появим. Внимателно се оглеждах за лошите момчета. Хънт трябваше да е поставил съгледвачи. Надявах се Дики да е направил същото. Евентуално и французите. Но никой в гаража не приличаше на човек, който би се забъркал в подобна история.

Бях се подгрял до необходимия градус. Всяка муха, опитала от плътта ми, изпадаше в оргия от притока на адреналин. Не ми беше за пръв път, но и предишните няколко пъти не бяха приятни. В момента в съзнанието ми „Юниън Стейшън“ се размиваше ведно с половин дузина мръсни дупки по целия свят. Където армията на Съединените щати вършеше тихо нещата, благодарение на които съгражданите ни си живееха мирно и щастливо в Обетованата земя.

Кори се приближи, тялото й се беше се изкривило под тежестта на чантата. Потта по лицето й блестеше като скъпоценни камъни.

— Нещо не е наред ли?

Поклатих глава.

— Не изоставай.

— Не мога да вървя толкова бързо.

— Стегни се и върви с мен.

Знаех, че сега вече ще ме послуша. Изплашените хора се управляват по-лесно и от детска количка. Стига да си мислят, че теб не те е страх.

Избумтя карильон 54 54 Система от звънци или камбани. — Б.пр. . Шест. Бяхме закъснели, но другите щяха да почакат. Нямах представа какво бяха намислили отделните играчи, но бях сигурен, че и последната мижитурка си беше изработила план.

Хънт. Жабарите. Дики. И Али. Може би дори г-н Мислител. И Кори, с все уискито, страха и алчността си. Всички планираха, поставяха капани. Мечтаеха.

Закъснението ме притесняваше. Първо внезапната пристрастеност на Кори към бутилката, а сега още една точка в плана ми не беше тръгнала, както я бях предвидил. Бях се постарал да изпипам всичко с точността, на която ни бяха учили в академията. Бях забравил, че правилата в учебника важат само в случай, че си имаш работа с идеални типове. Ако въобще подействат.