Ралф Питърс - Изменникът

— Вземи се в ръце. Слез на земята, малката.

— Не те лъжех — каза. — Тогава. За твоя дял от доларите.

— Спести си ги за зестра.

— Ще се върна. След шест месеца. Наистина.

— Мисли за следващите шест минути.

Стигнахме на нивото на мецанина, до същинския вход. На снабдените с фотоклетки врати не чакаха снайперисти или горили. От двете страни на коридора имаше бутици за подранилите за влака си пътници. Али трябваше да ме чака в сувенирния магазин на „Дисни“. Малка шега от моя страна. Али наистина приличаше на Мики Маус.

Спрях пред наследството на чичо Уолт.

— Чакай ме тук.

— Какво? — попита Кори.

— Стой тук. Ще вляза да взема възлюбения ти.

— Не ме оставяй сама.

— Прави каквото ти кажа. Стой тук, с гръб към стената. Далеч от витрините.

— Не е ли по-добре да сме заедно?

— Не. Може да е капан. Ако нещата се провалят, ще се върна веднага.

Всъщност исках да стои на видно място. В случай че Хънт и момчетата му решаха да ме прецакат и да започнат операцията по-рано. Нямаше да се жертвам заради нея. Ако можех да го избягна, разбира се.

Али ме следеше иззад стойка вратовръзки с щампи на анимационни герои. Беше ги избрал за камуфлаж заради цветовете. Носеше подранило с около три месеца яке. Наполовина закопчано. Не се и съмнявах, че отдолу беше скрит пистолет.

— Обади ли се? — попита.

Кимнах.

— Добре ще е да вървим.

Въздъхна. После забеляза празните ми ръце.

В очите му засвятка паника.

— Къде е стоката, Джони?

— В жена ти.

Изгледа ме, пресмятайки нещо. И направи гримаса.

— Не бих й доверил и едноседмично лайно. Да вървим.

— Къде е Хънт?

— Долу. Ще видиш.

— Говориш прекалено много, ясно ли е? Всичко е, както го искаше малкият Джони. Подготвили сме се като за купон за рождения ти ден.

Опитваше се да не му личи, но трепереше. Като затворник под леден душ.

Всички се страхувахме.

— Да мърдаме, по дяволите.

Тръгнах напред.

— Дано онази кучка да е тук. Иначе… — Тогава я видя. На мястото, където я бях паркирал. Изсмя се. — Не е ли страхотна?

— Страхотна е.

Залитна към мен и задуши.

— Смърдиш ужасно. Да не си се натряскал? От страх, а?

— С жена ти си разделихме едно уиски.

Стигнахме до Кори и Али добре я подуши.

— Майната ти, Карин. Сега ли точно трябваше да се подредиш така?

— О, така ли? Я си покажи вените, проклета дрога такава. — Обърна се към мен: — Знаеше ли, че се боцка?

— Семейните клюки могат и да поизчакат. Имаме си друга работа. Окей?

Али ме сграбчи за рамото. Ръката му беше силна и пипаше подло. Ако наистина се друсаше, то беше с метадон, не хероин. Потиснах желанието си да го просна на мраморния под и го оставих да си стиска. Исках да е сигурен, че той ръководи парада.

— Значи наистина са били у него? — попита той Кори, или Карън, и за пореден път ме изненада с невежеството си.

Тя кимна.

— Провери ли ги?

— Случайно да имам компютър?

— Поне изглеждат ли истински? Може да ги е подменил.

— Приличат на истински.

Останалата част от света си живееше нормално. Подминаваха ни спокойно, предполагам, приличахме просто на трима тръгнали по магазините щастливци. Не виждах наемниците на Хънт. Което беше добър знак. Искаше да запази операцията в разумни граници. Да свърши бързо и веднъж завинаги.

Не виждах и никое от момчетата на Дики. Което не беше особено обнадеждаващо. Липсваха ми съюзници.

Али насочи цялото си внимание към мен.

— Ще ти кажа нещо веднъж завинаги. Ролята ти се ограничава дотам да си държиш устата затворена. Ще вървиш между мен и Карин. Карин, дай ми чантата.

— Аз ще ги нося.

— Дай ми проклетото нещо. Пияна си като свиня.

Кори се остави да й отнемат дискетите. Али провери тежестта на чантата.

— Окей. Тежат достатъчно. Е, да тръгваме, Джони. По онези стълби ей там. — Кимна към спираловидните стъпала, които водеха към главната чакалня на приземния етаж. — Ако ти се изпречат някакви туристи, им тегли по една. Ще вървим заедно. През цялото време. Долу тръгваме към чакалнята. Хънт ще бъде на мястото, което ти избра. С генерал Гъзолизец в пълна униформа. И червенокосата ти кучка.

— Махни ръцете си от рамото ми.

Пусна ме и кратко се изсмя.

— О! Сега ме чуй. Последни инструкции. Държиш си устата затворена. Ти си само за фон. Направи нещо глупаво и край на всичко. Червенокоска получава първия куршум.

— Майната ти, Али. Трепериш толкова силно, че няма да можеш да измъкнеш пистолета от якето си, без да си простреляш крака.