Ралф Питърс - Изменникът

— Не се ли предполагаше да останат за Али и за теб?

— Затова ми даде този револвер. — Тя повдигна оръжието.

— С фалшивите патрони.

— И?

— Парите? — Усмихна се, беше грозна, откровена усмивка.

— Майната му на Али. Това лайно. Знам повече за офшорните банки, отколкото той някога ще научи. В момента, в който сумата стигне Панама, я препращаме директно в Люксембург. В наша сметка, Джон. — Наведе се към мен през ранния здрач на спалнята. — Ще реши, че Хънт все пак го е изиграл, но няма да може да направи нищо.

Погледнах я, търсех нещо, което да не се връзва.

— Само че Али със сигурност ще се учуди защо момичето на мечтите му изведнъж изчезва. Не мислиш ли, че ще те заподозре.

Тя лениво размаха револвера.

— Ще бъда прекалено разочарована. Не, мисля, че мога да направя живота му достатъчно мизерен, за да не заподозре нищо. Мисля, че мога да остана с него… да кажем шест месеца… и после да подам молба за развод по една от многото причини, които ми е давал. — Зае благочестивата си поза. — Това между другото ще ти даде време да привършиш с твоето момиче. Трябва да ти е достатъчно.

— Наистина не ти липсва самочувствие.

— Познавам те, Джон. Познавам и нея. Няма повече от дузина различни типове хора.

— И как да съм сигурен, че не лъжеш и мен? Може дори да ме убиеш. Или да платиш на някого да свърши мръсната работа. Откъде да съм сигурен, че тази дискета е истинска? Играеш толкова добре, че това може да е твой план вътре в плана.

— Имаш ли друг избор?

— Мога да почакам.

— Докато рижата се отправи към гробищата?

— Слушай… парите не ме интересуват, Кори.

— Всеки се интересува от пари.

— Не и аз.

— Тогава ще се заинтересуваш.

— Минават шест месеца… и ти позвъняваш на вратата ми, готова да ми дадеш седем милиона долара? Плюс целувка? И аз трябва да повярвам на това.

— Ще ти дам много целувки. Ще те целувам така, както никога не са те целували преди.

— Ще направя каквото искаш. В краткосрочен план. Знаеш това. Но не си мисли, че ти вярвам. В нито едно отношение. Не бъркай наложителното с желаното.

— Ще свикнеш да ми вярваш, Джон. Аз ти вярвам достатъчно, за да ти дам дискетата. И живота си. Те ще ме убият. Али ще ме убие. И ще го направи по гаден начин.

— Къде са останалите дискети?

— У мен.

— Но не ми вярваш, не и достатъчно, за да ми кажеш къде са?

— По-добре е да не знаеш. В случай че нещо се обърка.

— Много окуражително.

— Практично.

— Добре. Поне ми кажи откъде ги измъкна. Всички останали копаха тунели до Китай, за да ги намерят.

Наклони глава. Поза като за модно списание. Косата, виеща се покрай страните й. Не вярвам обаче да направеше кариера като модел. Няма успял модел, който да е абсолютно перфектен.

— Добре, нямам нищо против да ти кажа. Взех ги от Ем. Бяха в апартамента му.

Причерня ми. Трябваше да се сетя още в самото начало.

— Ем е искал да ги изкара наяве, нали? — попитах. Исках да го чуя от тази перфектна устица. — Да ги предаде на ЦСС? Или на някой друг?

— Ем беше глупак.

— Значи сме двама.

— Ем беше глупав по различен начин.

— По по-добър начин.

— Безсмислен начин. Не го обвивай с ореол. Ем беше лайно. Беше шибан алкохолик с толкова грехове на съвестта си, че го беше страх да умре.

— Умираше ли?

— Да.

— Цироза?

— Рак. Удари джакпота.

— Коравосърдечна си.

— Опитай с „реалистична“.

— Никога не знам кога да ти повярвам.

— Опитай се да ми се довериш.

Изсмях се.

— Като Ем ли?

— Ще направя всичко за теб.

— Тогава кажи ми нещо. Когато убиха Ем… ти не дойде тук направо от полицията, нали?

— Не.

— Върнала си се в апартамента. И си взела дискетите. Затова го обърнаха с краката нагоре. Очаквали са дискетите да са там. Само че ти си усетила възможността. Имала си свой ключ и си действала бързо. — Възхитих се от тактика пред себе си. Чудейки се как ще се прояви като стратег. — И кой го направи? Момчетата на Хънт? Проклетият му клуб „Хънт“? Грабваш дискетите, скриваш ги и се появяваш залята в сълзи на вратата ми. Докато съотборниците ти се побъркват да търсят плячката.

— Да. Сега вярваш ли, че можеш да ми се довериш?

— Не. Къде скри дискетите?

— Няма да ти кажа.

— Кой застреля Ем? И не ми пробутвай лъжите за лошите чернилки, които си дала на ченгетата.

— Али. Али го застреля. За пръв път убиваше човек. Побягна. Тогава разбрах, че трябва сама да взема дискетите. Че не мога да разчитам на него.

— Знаела си какво ще стане. Ти ли заведе Ем към засадата?