Ралф Питърс - Изменникът

— Страшно се изплаших, Али.

— Опитай се да слезеш на земята. Завесата се вдига утре сутрин, Джони.

— Ето какво ти предлагам, Али. Имам нещо, което ти търсиш. И съм готов да ти дам да го пробваш. Ако кажеш вълшебната думичка.

— Кажи ми, че са у теб, Джон. Кажи ми!

— Чакай ме в „Мосю Пол“. В югоизточния край на авеню „Пенсилвания“. Ще бъда на бара. След половин час. Ако закъснееш, отивам директно при генерал Хънт. А ти можеш да се изхранваш със снимане на филми в Мексико.

Мислех, че най-после съм си обяснил всичко. И че съм започнал да си изработвам план. Оставих Кори горе и излязох в концентрираната следобедна жега. Бързо свърнах зад ъгъла и се отправих към „Мосю Пол“, място, където жителите на Капитолия са малко сбъркани.

Усещах ужасен прилив на енергия. Бях решил, че най-после съм поел контрола върху цялата история. За пръв път. Държах и картите, и чиповете. И бях готов да мамя като конгресмен в оспорвана предизборна кампания.

После разпознах Мери Фарнсуърт. Наведена над ключалката на кадилака „Севил“, който едно време беше гордостта на генерала.

Видя ме и едва успя да запази възбудата си в границата на добрия тон. Кралица Мери. Последният човек, който исках да се забърка с десперадо-компанията. Зачудих се дали нещата някога ще се върнат към нормалното.

— Не знам как живееш тук — ми каза. — Абсолютно е невъзможно да намериш място за паркиране.

— Мери, ти ми обеща да…

Накара ме да млъкна с елегантно, кротко движение с ръка.

— О, направих всичко, което ми каза, до последната подробност. Но… даваш ли си сметка какво представлява Луизиана по това време на годината? А и не можех да спра да мисля за Мики. Започнах да се чувствам като най-безсрамен страхливец. Накрая избягах. Дезертирах. Просто така. Дори без да разбера от кого бягам.

— Мери, сериозно е.

Стойката й се промени. Настръхна като старшина, един от чиито войници се е появил на преглед с кални обувки.

— Съпругът ми е мъртъв, Джон. Мисля, че съм в състояние да оценя сериозността на това.

— Не трябваше да идваш. Тук е опасно.

— Ами ти? Непрекъснато мислех и за теб, Джон. Реших, че може да имаш нужда от приятел. Някой, който да те подкрепя.

— В момента не можеш да ми помогнеш. Трябва да заминеш.

Очите й ме изненадаха. Резервираността им се замени с копнеж. Необходимост да направи нещо пред неизмеримата загуба, каквото и да е то.

— Няма да съм ти в тежест — ми каза. — Това е последното, което искам. Само че… след всичко, което се случи… не знаех дали ще е безопасно да ти телефонирам. Намерих ги.

— Мери, трябва да се махнеш оттук. Веднага. Моля те.

— Но аз ги намерих. Дискетите. Реших, че може да имаш нужда от тях.

Повлякох я към една алея. Не се виждаше нито един експерт по взривно дело. Или който и да е друг. Из боклука се ровеха сиви птички.

— Стой в сянката. Не трябва да те виждат.

— Само реших, че ще искаш да знаеш… — Беше объркана.

— И още как. Кажи ми за дискетите. Колко са? Къде са?

Мери поклати глава. Сякаш отговорите не й идваха наум.

— Аз… Джон, трябва да ме разбереш. Това с Мики… искам да кажа, бях ужасно разстроена. Съсипана. Не бях в състояние да мисля. Но когато се върнах, ми се наложи да отида до банката. За депозитния ни сейф. Трябваха ми някои лични документи, данни. — Сви красивата си уста. Сянка, пробягваща по друга сянка. — Беше очевидно. Трябваше веднага да се досетя. — Докосна челото си, по което блестяха капчици пот. — Бях толкова глупава. Разбираш ли, винаги сме наемали голям сейф. За да държа там бижутата си. Мики настояваше. Всички военни, изглежда, с времето придобиват някаква фобия от престъпленията. Е, не беше ли това най-очевидното място, където да държи дискетите?

— Колко са? Надписани ли са? Къде са в момента?

Сви рамене.

— О, дузини. Не знам. Не ги преброих. Бях толкова развълнувана. Може би… о, може би около шейсетина. Но това е само мое предположение. Можеш да дойдеш и да ги преброиш. Върнах ги у дома. Всички са с печати на „Макон-Болт“. И дълги номера. А, и надписи „строго секретно“. Позволено ли е било на Мики да държи нещо такова в личния ни сейф?

— Мики — искам да кажа генерал Фарнсуърт — беше герой. Бил е съвсем наясно какво е правил.

Погледна ме с мъка, която падащият здрач не можа да прикрие.

— Тогава защо го убиха? Той толкова ми липсва, Джон.

Мъжът до мен приличаше на Гъртруд Стайн 46 46 Американска писателка и критичка. — Б.пр. с рокерско яке. В „Мосю Пол“ ходеха предимно гейове, но входът беше свободен за представители и на други породи хора. С Тиш бяхме ходили там да слушаме джаз изпълненията на нейни познати. Сметнах, че от всички места, които можех да избера за срещата, „Мосю Пол“ беше най-вероятно да изненада и извади от релси Али. Освен това можеха да се похвалят с добра кухня.