Ралф Питърс - Изменникът

Но не помръдна револвера.

— Живееш и се учиш. На мен ми трябваше доста време да се науча. Продължаваш да си мислиш, този път ще бъде различно, този път наистина ще успея. И продължаваш да вършиш глупави неща. В живота ми имаше един момент, в който ми харесваше да живея с Али. Бяхме идеалната двойка…

Преместих се малко. Продължавах да се потя.

— И?

— И се появи ти.

— Кори… или предпочиташ Карин?

— Кори, моля. Започнах нов живот.

— Добре, Кори, за колко глупав ме мислиш?

Котешка усмивка.

— О, можеш да бъдеш страшно глупав. Една от привлекателните ти страни. Имала съм много мъже, които се мислеха за големи умници.

— Знаеш, че никога повече няма да повярвам и на една твоя дума.

Спря да се усмихва и се наведе към мен.

— Ще бъде жалко. Дори трагично. Защото сме създадени един за друг, Джон. Ти си всичко, за което някога съм мечтала. Без да го съзнавам. Ти си белият рицар, Джон. Честен. Верен.

— По една случайност съм верен на друга.

Махна с ръка. Кралица, отпращаща скучен шут.

— Няма да е за дълго. Няма да задържи интереса ти. Ти си прекалено голям, а тя — прекалено малка. Играеш си на бавачка.

— Ще се оженя за нея. Когато всичко свърши.

— Ако си още жив. Ако сме още живи. И… мисля, че първо трябва да я попиташ. Не вярвам да се навие. Ще каже „да“, после ще си затвори устата. Ще се отдръпва постепенно и накрая ще изчезне. Тя е нищожество. И дълбоко в себе си го знае. Ти я плашиш.

Светлината умираше. Тиш умираше. Времето ми свършваше.

— Значи… трябва да я забравя? И да се оженя за теб?

— Можеше и да е по-лошо. Аз ще те направя щастлив. Щом успееш да се отървеш от глупавите си идеи. Знам как да те направя щастлив. Достатъчно съм силна. И не е задължително да се женим.

— Разбира се, ти си имаш цял, жив съпруг.

— Който ми даде револвер за самозащита? С фалшиви патрони? Който е толкова ужасно алчен, че иска да задържи всички пари за себе си? Който иска да ме види мъртва?

— Всеки добър брак си има някои недостатъци.

— Джон, говоря сериозно. Ти и аз… си подхождаме. Можем да се справим. Можем да ги победим.

Поклатих учудено глава.

— Чуй ме — замоли се Кори. — Става дума за десет милиона долара. Десет. Необлагаеми с данъци. Даваш ли си сметка колко пари са това? Колко ти предложи Али?

— Пет.

— Виждаш ли? Всички лъжат. Освен мен, Джон. Дори и да не искаш да бъдеш с мен… да го направиш с мен. Помогни ми. Ще ти дам шест милиона дори да не искаш да си с мен на първо време. Не, седем. Честно е, нали? Седем милиона долара? Само трябва да ми помогнеш малко. Няма да съжаляваш. — Жена, молеща с револвер в ръка. — Аз съм това, което искаш, Джон. От което се нуждаеш.

Загубих контрол над себе си. Не сме рационални същества. Стигаш до една точка и толкова. Излаях нещо и скочих от леглото. Гол, както съм се родил. Беше ми писнало и бях прекалено ядосан, за да ми пука повече.

— Отивам до тоалетната. Можеш да ме застреляш. Но нека ти кажа нещо, скъпа. В теб няма нито едно нещо, което да искам или от което да имам нужда.

Очите й се спряха върху мен за момент. Тези страхотни очи. Способни спокойно да съсипят мъжките съдби. Вече се обръщах, когато проговори:

— Какво ще кажеш, ако ти дам дискетите?

— Нямаме много време — каза Кори. — Така че слушай внимателно.

Слушах.

— Али ще ти се обади. Голям баровец е, а? Това е последният му шанс. Отчаян е. Знае, че ако и този път се провали, Хънт ще го извади от играта. Можем да използваме това.

— Къде е Тиш? Къде я държат?

Поклати съвсем леко русата си главица.

— Не знам. Наистина. Хънт държи нещата поотделно. И Али не знае.

— Защо да ти вярвам?

— Кълна се в Господ.

Беше мой ред да пускам тънки усмивки.

— Не ми правиш впечатление на особено религиозна.

— Моля те, изслушай ме. Той ще ти се обади скоро. Съгласи се да се срещнете. Ти ще определиш мястото на срещата. И му дай кратък срок. Не трябва да успее да реагира. И не се срещай с него или с Хънт на техен терен. Щом разберат, че дискетите са у теб, ще направят всичко по силите си да те накарат да им кажеш къде си ги скрил. После ще те убият.

— Как ще им докажа, че дискетите са у мен? Или у теб?

Без да отмества поглед от мен, бръкна в чантата си и подхвърли една дискета на леглото. При приземяването пластмасата наполовина се измъкна от обложката си.

— Дай я на Али. Истинска е. После говорете за парите.

— И Тиш.

— Той ще ти разясни как ще прехвърлят парите на твое име. В замяна на дискетите. Ще ти даде номер на сметка на Кайманските острови и съответните кодове. Така, че да потвърдиш заплащането. — Прехвърли револвера в дясната си ръка и разкърши пръстите на лявата. — Али играе тройна игра. Ще каже на Хънт, че ти настояваш да се използва тази сметка, че от самото начало си планирал да го преметнеш. На Хънт това няма да му хареса, но ще започне прехвърлянето. За него тия пари са нищо. Въпреки че си е едно скръндзаво копеле. — Зачудих се дали е имала привилегията да бъде в интимни отношения и с него. — После Али шифрова сметката така, че в момента, в който се обадиш да я провериш, се задейства ново прехвърляне. Този път за Панама, в сметка, която дори Хънт няма да може да проследи. Ще го нагласи да изглежда като твое дело. Хънт ще те убие, за да си отмъсти, а парите остават в Али.