Ралф Питърс - Изменникът

Когато той влезе, вече привършвах сандвича си. Бях предвидил правилно реакцията му. Независимо че беше от Ел Ей, обстановката му дойде в повече. Видя тълпата, не мен.

Управата поддържаше бара полутъмен. Дневните птици обядваха и пиеха бирите си на масите навън. С падането на нощта се появяваха вампирите. И привлечените от чара им жертви. Мястото непрекъснато беше пълно с хора. Да гледам Али беше наслада за очите.

Оставих сандвича си и си проправих път към него през участниците в програмата. Най-после ме видя. На устните му се появи едно „Какво става, по дяволите?“

Не си стиснахме ръцете.

— Да не си обърнал и резбата? — ме попита.

— Проблемът ти е, че не си срещнал Истинския Мъж.

— Тогава ще изчукам твоя, Джони.

— Мястото е тъкмо като за теб. Сядай. В ъгъла. По-романтично е.

Оставих го да води. Ризата му беше прекалено лъскава. Линията на скъпото сако се разваляше от издайническите петна страх под мишниците. Рамене с подплънки. Панталони, поръбени с кантове от органична тъкан. Борец тежка категория, потящ се в жегата. Доколкото виждах, не носеше оръжие.

— За какво е целият този цирк?

Появи се прекрасен човешки екземпляр с акцент от Карибите.

— Какво може вас задоволи?

— Две бири — казах. — Няма значение какви.

— Затънал си дълбоко в лайна — уведоми ме Али. — До шията. Така че говори. В теб ли е стоката или не?

Сякаш се плъзгах по лед. През цялото време продължавах да се чудя колко знае. Благодарение на Мери Фарнсуърт вече бях наясно, че Кори си е поставила за цел да ме изкара от играта. Но дали все пак играеше заедно с Али? Или искаше да елиминира и него? На обложката на дискетата, която ми беше дала, бяха напечатани някакви числа. Беше убедително, ако не знаеш как точно изглежда това, което търсиш. Но беше съвсем различно от дискетите, които ми беше описала Мери.

Кой знаеше как изглеждат истинските дискети? Хънт, с положителност. Дали Кори и Али наистина вярваха, че могат да излъжат големите риби? Не изключвах напълно тази възможност. Парите заслепяват хората дори повече от перспективата за безплатен секс.

Държах асата. Или щях да ги държа веднага щом прекосях реката и стигнех къщата на Мери. Което не значеше, че си бях подсигурил добре гърба.

Ако се бях отправил надолу, поне не бях сам. Щеше да бъде оспорвана битка. Моята задача беше да запазя живота на Тиш, ясна и заслужаваща си мисия. Може и да имахме някакви шансове. Но не можех да очаквам да измамя всички останали — трябваше да ги оставя да свършат тая работа помежду си.

Подхвърлих дискетата на масата. Очаквах да я сграбчи. Но той само се втренчи в нея.

— Откъде да знам, че е истинска? — попита. — Можеш да ми пробуташ каквото си поискаш.

— Ако не я искаш, си тръгвам. — Пресегнах се за дискетата.

Покри я с подпухналата си ръка.

— Чакай, майната ти. Изслушай ме. Ако се окаже, че се опитваш да ми пробутваш номера, ще направя живота ти толкова черен, колкото не си си и представял, че може да стане. Без да споменавам какво ще стане с ирландската ти кучка.

— Али, изглеждаш по-внушителен, когато си държиш устата затворена. И точно това искам да направиш. Докато не ти кажа да я отвориш.

Сервитьорът ни донесе бирите. Предполагам, че беше една от основните атракции на бара. Понесе се обратно, въртейки подноса на показалеца си, целия мускули и самочувствие.

— Дискетата е истинска — казах. — И ти го знаеш. А сега нека ти кажа какво ще се споразумеем за бойните планове. Ще ми дадеш телефонен номер. И ще стоиш на телефона утре следобед в пет без петнайсет. 16:45. Тогава ще ти кажа мястото. Ще бъде някъде във Вашингтон. Ще отидеш там в 6. Точно 18:00 до секундата. Ще назова много оживено място с повече свидетели, отколкото дори Хънт може да отстрани. Ще водиш Тиш О’Мейли. Пращяща от здраве. Генерал Хънт също трябва да присъства. Гледай да го уредиш. Не приемам заместители.

Али отвори уста и вдигна и двете си ръце във въздуха.

— Задръж. Или ще играеш по моите условия, или сделката се отменя. Ако някое от момчетата от клуба „Хънт“ се опита да ми направи нещо в промеждутъка до утре, дискетите ще бъдат във френски ръце, преди да успееш да гъкнеш. А, и още нещо. Генерал Габриели също трябва да е там. С пълна униформа. Кажи на Хънт, че държа на това.

— Какво общо има маймунката Габриели с големите горили?

Отпих от бирата си. Надявах се, че изглеждам по-спокоен, отколкото се чувствах.

— Застраховка. Ако Габриели е там с всичките си звезди и табелката с името, той няма да позволи да се случи нещо, което да го омърси в очите на обществеността. Така ще се предпазим от кървищата. Няма да има двойни игри. И аз ще съм си подсигурил гърба.