Ралф Питърс - Изменникът

Анри го зашлеви през устата. Много, много силно. От долната устна на Фауст рукна кръв.

Когато ме обработваха през първата нощ, не се бяха докосвали до лицето ми.

Анри се наведе към него. Поемаше с шепи от бузите му и ги опъваше встрани. Очаквах всеки момент месото да се отлепи от венците на сенатора.

— Ти си мислиш… как можеш да мислиш, че ще докосна жена… омърсена от теб? Мислиш ни за крадци? Ти си шибаният крадец тук. Ти си мръсен крадец, прасе. И ако не ни помогнеш, ще бъдеш едно мъртво прасе.

Пусна лицето му. На мястото, където допреди миг бяха пръстите на ръкавиците, кожата остана на розово-бели петна.

— Моля ви — каза Фауст. — Кажете какво искате?

— Вярно ли е, че ББСП е дефектен?

В очите му се прокрадна искрица интелигентност.

— Не, разбира се. Всичко е наред… има само няколко малки проблема… Виждате ли… той е…

Когато удряш някого с юмрук, не се размотаваш като холивудските побойници, които изпълват целия екран. Освен ако не искаш първи да се окажеш на земята. Засилваш се и удряш бързо и насочено, с инерция, която се презарежда в рамото ти като автоматичен пистолет. Но шамарът е друга работа. При шамара можеш да се засилиш, да набереш сила.

Анри се пресегна през лявото си рамо, сякаш искаше да се почеше, после стовари кокалчетата си в основата на челюстта на Фауст. Зъбите му изтракаха. Чух как ухото му се строши. Фауст може и да тежеше 130 кила, но залитна и едва се задържа на стола си.

Преди сенаторът да успее да се опомни, Анри пъхна ръка между краката му и го сграбчи за топките. Не беше нещо, което аз лично бих направил с удоволствие. Фауст започна да пищи, но Жерар пак затисна устата му. Сенаторът се извиваше и подскачаше, стискаше очи и поклащаше накъсано глава. По тялото му изби пот.

Анри пусна гордостта му и изтри ръкавицата си с един чаршаф.

— Cochon 44 44 Свиня (фр.) — Б.пр. — измърмори.

Жерар изчака болката да се поуталожи и отдръпна ръка от устата на Фауст. Изтри кръвта от ръкавицата в пердетата и зачака, готов за нов удар.

Анри се върна към въпроса.

— Чуй ме добре. Имаш няколко възможности. Можеш да направиш така, че да спреш болката. Или да те довърша и да сложа край на сексуалния ти живот. — Разтегна устни в жестока усмивка. После добави: — Няма да можеш да чукаш повече, какво ще кажеш? Ще ти се хареса ли това, торба с лайна такава?

— Моля ви! — измуча Фауст. Потеше се и се задъхваше, все още неспособен да отвори очите си. — Моля ви.

— Кажи ни за самолета. Кажи ми защо не работи.

— Не знам. Не съм учен. Не разбирам…

Анри запрати юмрука си право в носа му. Направи го красиво. Не можеше и да се сравни с хватката, която беше приложил на мен. В момента, в който ръката му се отдръпна, кръвта потече надолу и се вля в по-бавния поток от устната на Фауст.

— И аз не съм учен — каза Анри спокойно. — Така че няма да имаме нужда от техническите термини. Мисля, че трябва да говориш.

— Аз съм щатски сенатор! — изкрещя Фауст.

Анри се изсмя. Последван от Жерар, който закачливо издърпа ушите на сенатора. След което сграбчи лявото му ухо и го отскубна от черепа му. Сякаш правеше фокус. Отново затисна устата на Фауст.

Никога не бях присъствал на подобно нещо. Стомахът ми се обърна. Въобще не можех да се сравнявам с тези момчета. И не исках да ми бъдат врагове.

Не знам дали Фауст наистина разбра какво му се беше случило. Но усети болката. Наведе се напред с цялото си тяло. Клатеше се в агония. Лицето му беше обляно в сълзи и кръв. Без да вдига ръка от устата му, Жерар подхвърли ухото на Анри.

Анри го разклати пред очите на Фауст. Изразът в тях се промени. На няколко пъти.

Беше нещо, което ти се иска да забравиш.

Фауст най-после разбра, че нещата вече са на живот и смърт. Независимо от факта, че беше щатски сенатор. Жерар нарочно освободи устата му. Фауст се отдръпна назад и се свлече на пода. Кръвта му закапа върху бледосиния килим.

От номера с ухото ме побиха тръпки. Не знаех, че подобно нещо е възможно да се направи. Бях се прехвърлил в друга реалност.

Анри захвърли ухото на леглото и коленичи до сенатора.

— Мръсно прасе — започна. — Знаеш ли колко френски граждани умряха от твоята експлозия? Колко живота са съсипани? Колко семейства? Колко деца останаха без бащи?

Ти ни причини това… а всичко, което ние искаме от теб, е да говориш. Да ни кажеш за този самолет. И защо поставихте бомбата. — Анри се извърна към мен, бавно, сякаш ме гледаше през бездна. — И за бомбата в Джорджия. За убийството на собствените ви хора. — Върна се към Фауст. — Говори сега. За последен път ти го предлагам.