Ралф Питърс - Изменникът

Музиката се засили. На площадката на втория етаж долових и другите звуци.

Сенатор Фауст се стараеше да оправдае репутацията си.

Може би крадците никога не успяват да изненадат аскетите. Но с жиголата не си заслужава да бъдеш предпазлив. Щом схвана какво става горе — а стоновете и пъшкането бяха достатъчно красноречиви, — Жерар тичешком изкачи останалите стъпала. Последван от Анри. Изчаках няколко секунди и стигнах до вратата на спалнята точно навреме, за да видя как сенаторът ще реагира — със закъснение — на прекъсването.

Беше дебел. Не просто едър, какъвто изглеждаше в добре скроените си костюми по снимките и телевизията. Шкембето, бедрата и циците му покриваха такава част от леглото, че в първия момент не можах да видя момичето под него. После различих стъпало и глезен. Още един крак и фино рамо. Жената лежеше по корем.

Фауст се надигна, залитна тромаво назад и най-накрая успя да се отдели от партньорката си. Ококори се, отпусна се на огромните си бутове и запреглъща от страх. Дори не направи опит да защити момичето. Вместо това се изтърколи от леглото и застана с гръб към един от прозорците. Сякаш заплашваше, че ще скочи.

Всичко се случи за много по-кратко време, отколкото ми е необходимо да го опиша. Жерар скочи зад сенатора и запуши устата му с ръка. С другата си ръка допря пистолета до ухото му.

Едва сега жената на леглото се размърда. Имаше красиво, блестящо тяло. Дори смачкано в тази поза притежаваше чистота на формите, каквато срещаш само един или два пъти в живота си. Ако изкараш късмет. Придърпа към себе си купа чаршафи и възглавници. Но вместо да прикрие голотата си, тя се опита да скрие лицето си.

Не беше достатъчно бърза и успях да го видя.

Кори Невърс.

Гледах безучастно отстрани. Справяха се и сами. Анри измъкна Кори — или Карин — от леглото. Достатъчно грубо, за да я убеди, че не се шегува. Кори заряза чаршафите, може и да мислеше, че голотата е най-добрата й защита. А може и въобще да не мислеше и поне веднъж да я бяха сварили неподготвена. Сигурно не беше свикнала тя да е тази, която получава неприятните изненади. Бях забравил, че съм с маска и за момент тъпо се зачудих защо не ме погледна или помоли за помощ.

Анри заграби кичур от косата на тила й и я помъкна след себе си, докато отваряше една след друга различни врати. Гардероб. Баня. Последната врата преди тази, през която бяхме дошли, явно отговаряше на изискванията му. Голям дрешник. Нямаше прозорци. С майсторски координирани движения той пусна косата и заби коляно в задника й. Кори изчезна в тъмнината.

— Само ако издадеш звук, и си мъртва! — предупреди я той.

Можех да го успокоя, че тя е прекалено хитра, за да се разкрещи. Правеше го само по поръчка.

Анри затръшна вратата.

Фауст се държеше с подобаващо за сенатор достойнство. Стоеше гол и трепереше от страх, членът му се беше сбръчкал, шкембето се тресеше. За пореден път осъзнах силата на парите. Името му се свързваше с имената на актриси и красиви жени и имаше репутацията на най-търсения и неустоим ерген във Вашингтон. А не изглеждаше по-добре от презряла круша. Обелена круша. Плътта му беше белезникава, почти прозрачна, като големите парчета лой, които месарите в детството ми пробутваха на бедните. Лой, тук-там покрита със сплъстени, безцветни косми. На мястото, където се срещаха бедрата и коремът му, се образуваше малка ниша. Изглеждаше като бездънна яма, като нещо, което поглъща малките и беззащитните.

Но най-грозни бяха очите му. Очи на истински страхливец. Личеше си, че засега напълно е забравил за Кори. Беше готов да ни помогне да я блъснем през прозореца, ако с това щеше да си спести леко плясване по бузата. Очите му бяха надути, без да са интелигентни, зли, без да излъчват сила. Когато Жерар отдръпна ръка, от устата му надолу като паяжина се проточи тънка нишка лиги. Устата му сякаш беше празна, нещо, което виждаш, когато хората свалят изкуствените си зъби. Но погледът ми упорито се връщаше към очите му. Приличаха на безцветни стъклени топчета. Оглеждаха ни, един след друг, после започваха отначало. Беше ми интересно какво точно вижда.

Анри и Жерар завързаха ръцете на сенатора със захвърлената през облегалката на един стол вратовръзка, и го сложиха да седне върху купа дрехи, струпан на същия стол. Тялото му едва се побра между облегалките.

— Не ме наранявайте, моля ви. — Говореше като десетгодишно хлапе. После се разплака. — Вземете каквото поискате. Пари. Може да вземете момичето. Тя е…