Ралф Питърс - Изменникът

Бях решил да отхвърля законите, да наруша правилата и да прехвърля страха на другите. Беше време да спра да се притеснявам от провала и да започна да се опитвам да печеля. Според скъпо заплатеното ми с парите на данъкоплатците военно обучение първата стъпка беше да определя слабото място в отбраната на врага.

Което беше лесно.

Отбихме се да вземем партньора на Рогоносеца. Киснеше пред къщата, в която беше изчезнал Али Алстрьом. Рогоносеца почука с кокалчета по стъклото на изяденото от ръжда пежо. Вътре се размахаха ръце в стойка от бойно изкуство, пътьом закачайки волана. Приятелчето беше заспало и прояви срама си като истински французин.

Зарязахме пежото и се натикахме в ситроена. На задната седалка се чувствах като излязла на разходка старица. Подкарахме на север към града.

— Вижте — казах. — Ако ще работим заедно, трябва да знам имената ви. Може и да не са истинските.

Волтер и Русо се спогледаха.

Неловка тишина.

После Рогоносеца каза:

— Аз съм Анри. Той е Жерар.

— Радвам се да се запознаем. Положението е следното. Знам на коя улица живее. И горе-долу къде точно. Но…

— Няма проблеми. Знаем къде живее. — Рогоносеца Анри прокара пръст под носа си. Сякаш потри невидим мустак. Може и да се беше избръснал специално за тази мисия. — Следим го отдавна. Следим всички замесени. Или почти всички. Много хора. Започнахме, откакто се забъркахме със самолета. Само че с този сгрешихме. Видяхме жените и решихме, че не е сериозен. От известно време не го следим. Още преди да взривите лабораторията ни.

— Не съм взривявал лабораторията ви.

— Преди приятелите ти да го направят.

— Не са ми приятели.

— Сънародниците ти тогава.

Да. Моите сънародници.

— Намирам за странен факта — продължи Анри, — че в прехвалената страна на демокрацията, където всички хора са равни, някои живеят по начин, отдавна забранен на аристократите във Франция.

— Въпрос на пари. Семейството му притежава цял щат.

Бяхме се изкачили на хребета Арлингтън. Под нас се простираше Вашингтон. Падналият сред смъртните звезден град.

— Трябва да се уговорим за условията — казах на Анри.

— Кажи ми какво предлагаш? — Звучеше изморено.

— Вие ще направите всичко каквото можете, за да ми помогнете да спася Тиш О’Мейли. Ако й се случи нещо, споразумението ни отпада.

— Но ти не знаеш къде е.

— Ще я намеря.

Анри помисли за момент. Може и да не повярва на последното.

— Приемливо е. Ще направим всичко в разумни граници.

— Не е достатъчно.

— Е, може и в не толкова разумни. Без абсурдни ситуации. Но мисля, че можем да се споразумеем. Друго?

Излязохме на моста. От двете му страни го обграждаха ярко осветените парапети. Имаше коли само в една от лентите.

— Вие получавате дискетите, ако ги намеря. Но трябва да ми обещаете, че правителството на Франция… или който и да е… ще публикува материал за измамата. Ще кажете на всички, че проклетият самолет не работи. Ще смачкате „Макон-Болт“ в калта.

Анри и Жерар си казаха нещо на френски. Жерар сви мускулестите си рамене и си запали цигара. Отворих един от задните прозорци.

— Мисля, че ще се уреди — каза ми Анри. Когато разговаряше с мен, извръщаше назад глава. В паузите гледаше към магистралата. — Франция с радост ще постави тия хора в неудобно положение. Бих казал „ще ги накара да се засрамят“, но тези хора нямат срам. Така, че те ще бъдат публично изобличени. Вярвам, че ще стане така, но разбира се, не мога да обещая нищо. Трябва да се допитам до по-висши инстанции.

— Допитай се тогава. Друго. Когато всичко свърши, няма да съм особено популярен наоколо. Трябва да изтеглите Тиш и мен от бойната линия. Някъде, където да можем да започнем на чисто. — Знаех, че тук се оставям напълно в техни ръце. Можех да получа и само куршум. Нямаше да предизвика особен дипломатически скандал.

Още френски. Нервни, обгърнати с тютюнев дим движения от страна на Жерар. Може да беше по-млад и по-тъп, но още представляваше по-висшата инстанция.

Анри прокара ръка през късо подстриганата си коса.

— Може да се уреди. Имаш думата ми. Ако помогнеш на Франция, тя ще ти се отплати със същото.

— И последно. Предложихте ми 100 000. Малко е, и го знаете.

— Колко искаш?

— 500 000. Долара, не франка. Не го приемайте като заплащане. Не ви продавам дискетите. Това е съвсем отделна сума. Парите ще ми трябват да започна отначало. С Тиш. Ако тя пожелае да остане с мен. Няма да съм точно затрупан с препоръки за теглене на кредит.