Ралф Питърс - Изменникът

— Ще има. Търпение. Мисли си, че този път играе за големи залози.

Насочих го към запустелите места зад Вашингтон. Кални и бъкащи от зарази. След построяването на Пентагона бяха изхвърлили тук всички отпадъци. Сега на мястото не вирееха и плевели. Паркирахме покрай някакъв строеж. Мостовете на магистралата закриваха по-голяма част от града.

— Е, какво беше толкова важно, че да не може да изчака до утре?

— Много неща. Но първо искам да ми отговориш на един въпрос.

Сви рамене. Французите го правят така, че ти се иска да им строшиш хилавите гърбове.

— На първата ни среща — започнах — ти каза нещо от сорта, че сме ви направили на глупаци. Бях подложен на лек стрес и паметта може да ми изневерява за точните думи, но мисля, каза нещо в смисъл, че не е трябвало да взривяваме лабораторията ви, защото и без това сме ви направили на глупаци. За какво става дума?

— Вярно е. Нямаше нужда от бомбата. Беше чисто терористичен акт. Проявихте изключителна отмъстителност. А нямаше за какво да отмъщавате.

— Защо си толкова сигурен? Вие ни задигнахте плановете на ББСП. Само разработката му струва десет милиарда долара. Е, може и сънародниците ми понякога да прекаляват, но ги разбирам. Откраднали сте най-скъпата тайна на чичо Сам.

Рогоносеца се изсмя. Новият ми съюзник. Искаше ми се да го цапна.

— Не знам — каза. — Може и да си глупак. Или блъфьор. Или и двете. Но щом искаш да го чуеш от мен, ще ти го кажа. Да, направихте ни на глупаци. Да разберем тайните на този самолет беше най-важната ни програма. А вие… как се казва на английски… вие ни вързахте. Накарахте ни да преминем през всички етапи, да изхарчим парите си, да не говорим за времето. Но ни измамихте. Дадохте ни фалшиви схеми. После гледахте как копираме вашата технология и се смеехте. От самото начало знаехте, че няма да излезе нищо. Ето защо се оказахме глупаци. Нямаше нужда да убивате толкова много хора. Нямаше нужда…

Призля ми. Излязох от колата, защото усещах, че ще повърна.

Вече разбирах всичко и последните елементи на пъзъла си бяха дошли на мястото. Беше по-зле, отколкото си го бях представял.

— Господи — казах. Над мен прогърмя самолет, бяхме в обсега на пистите на „Нешънъл“. — О, господи.

Вече знаех защо толкова искаха да си върнат дискетите.

Защо бяха готови да убиват заради тях. Защо Ем и Фарнсуърт бяха рискували всичко.

Рогоносеца излезе при мен. Здраво, малко копеле. Добре се оправяше в тъмното.

— Разкарай се. — В очите ми имаше сълзи, но не вярвах да ги види на лошата светлина.

— Ти също. Добре ли си?

— Не. — Не мислех, че някога отново ще се чувствам добре.

— Знаеш нещо. Кажи ми какво знаеш.

Избърсах крадешком очите си и поклатих глава.

— Ти вече го знаеш. Тъпи сме като галоши. Трябваше да се сетя още в самото начало.

— Какво знам?

Обърнах се и погледнах към другия бряг на реката. Гледката не беше кой знае какво. Малко светлина, останалото тънеше в мрак. Помислих за момент за Кори. Дори тази мисъл беше за предпочитане пред това, което току-що бях разбрал. Гледах града си и разбрах, че не Ем беше уредил. Кори да работи на Хълма. Само си мислеше, че го е направил той. Фауст беше свързан с Нечестни и Хънт. Моят дълбокомислещ приятел Роб Бърнс съвсем беше объркал всичко. Сенаторът е обработил Ем. Фауст и Кори играеха заедно. Както и бог знае още колко униформени копелета като Габриели. Нямаше как да са го запазили в тайна. Колко генерали от въздушните сили бяха замесени? Явно много. Може да беше стигнало и до армията. Беше страхотно. И с чудовищни размери.

Двамата с Тиш бяхме просто прашинки пред останалите.

— Какво знам? — повтори той.

Погледнах го.

— Вие сте мръсници. Заради вас пикая розова лимонада.

— Аз пък съм с колан. Заради бъбреците. И носът ми е зле. Носът е гордостта на семейството ми, а ти го счупи. Мисля, че сме квит.

— Не сме.

— Какво искаш да кажеш?

Ровех с пета в калта и като дете се мъчех да отложа момента. Трябваше да му издам една от най-големите тайни на страната си. Нещо, което сам не знаех допреди пет минути.

— Не разбираш ли? — не издържах. — Не разбираш ли, за бога? Трябвало е да взривят лабораторията ви. Защото плановете не стават за нищо. Не сме ви пробутали фалшиви планове, нито сме измислили нови. Взели сте истинските. А ние е трябвало да унищожим всяка следа от тях, всяко доказателство. — Нямах сили да го погледна. — Проклетият самолет не става за нищо.

— Това е… абсурдно.

— Ей, а аз си мислех, че французите са циници. — Изсмях се. Прозвуча като предсмъртния хрип на някакво животно. — Всичко е… само защото Бойният бомбардировач на следващото поколение не е нищо повече от една измама. Лъжа. Фалшификация.