Ралф Питърс - Изменникът

Погледна ме.

— Дъщеря ми. Ама само погледни ония мамини синчета долу. Пъха ги в малкия си джоб. Това смесено образование май малко попрекали. Притеснявам се за бъдещето на тази страна.

На избледняващата светлина изглеждаше дебел и съсипан. И почти човечен.

— Е, разкажи ми за русата. — Рязко.

Огледах се.

— Тук?

Размаха лапа към седяща две пейки по-надолу майка.

— Не представляваме интерес за тях. Виж. Майната му, мразя да се извинявам, но започвам да изпитвам едно смътно усещане, че може и да трябва да го направя.

И двамата се загледахме в децата. Опитах се да позная кое от тях се е пръкнало от слабините на Дики, но без успех. Всички изглеждаха прекалено нормални.

— За какво ще ми се извиняваш?

— Още не съм го направил. Но искам да си поговорим като джентълмени. И да видим какво ще излезе. — Наполовина се изправи и изкрещя. — Видя ли това? Видя ли я? Давай, Кат, дай им да разберат.

Сега я видях. Кокалесто момиче с кафява коса. Личеше, че след няколко години ще се превърне в заслепяваща тийнейджърка. Погледна за момент към баща си, после с усмивка се затича по игрището.

Дики се върна на мястото си и повтори, този път с по-твърд глас:

— Разкажи ми за русата.

Разказах му. Всичко, което си опомних за нея. Дърдорех като италианска бабичка в изповедалнята. Сам се изненадах от нуждата да говоря. Дики може и да излезеше по-добър познавач на човешките души, отколкото си мислех.

Бях просто едно пребито старо куче. Патетично отзоваващо се и на най-малката проява на човещина. И почти негодно за каквато и да било работа.

Включиха осветлението. Докато Дики ме изслушваше, дъщеря му крадеше топката от момченца, които след няколко години щяха да крадат сърцето й. Бях готов да му разкажа и за всичко останало, но се ограничих само до Кори Невърс. Казах му за револвера. И дори за сцената на паркинга на метрото.

Накрая млъкнах. За известно време никой от двама ни не проговори.

— Знаеш ли — каза накрая той. — Притеснявам се за малката. Ами виж я. Расте в такъв свят. Аз работя в проклетата полиция, но пак знам, че не мога да я предпазя. От важните неща. — Изглеждаше толкова самотен, колкото се чувствах аз в момента. — Знаеш ли, надявам се поне да я държа настрана от проклетата дрога. Децата не могат да преценят кое е наистина опасно.

— Ще стане красавица.

Изсумтя.

— И това ме притеснява. Както и да е. И двамата сме едни тъпи скапаняци. Трябва да е генетично. — Отвори папката. — Проверих те. Този път наистина внимателно. И гаджето ти. Чисти сте. — Изсумтя пак. — И двамата. Май са я прецакали. Не е преценила правилно кой става за приятелче и кой не. А ти си прекалено тъп за наркопласьор. И не ми опявай, че си ми го казвал. — Отвори папката в скута си и внимателно отдели встрани листите, на които беше писал. Скучната бюрокрация в царството на ченгетата. Забърка с грубите си пръсти в страничната преградка. — Аз играя честно. Доколкото мога. Ето, виж това. — Подаде ми няколко снимки.

— Кори Невърс, бабината ми. Пробвай с Карин Алстрьом.

Първата снимка беше правена в полицията. Кори не изглеждаше особено добре с арестантски номер. И да, отдолу пишеше Карин Алстрьом. На втората Кори и Али се бяха хванали за ръце на някакъв плаж. Той беше с риза на цветя, тя по долнище на бански. С подходящи за случая слънчеви очила. В долния ъгъл се мъдреше печат на ФБР.

Върнах снимките, без да разгледам останалите. И скрих лице в длани.

— Родена Карин Хинкел, Сакраменто, Калифорния, 15 декември, 1967. Малко по-възрастна, отколкото изглежда. Избягала от къщи. За Холивуд. Арестувана за много амбициозен обир на магазин. Прибрала се обляна в сълзи вкъщи и после пак отпрашила към Ел Ей. Като попълва документи, в графата „професия“ пише „актриса“. Играла е в няколко филма, които някой благосклонен критик може да определи и като „художествени“ или нещо подобно. Арестувана за кражба на дребна сума, докато работела в офис на „Мерцедес“. Предполагам, в търсене на мъжа на мечтите си. Обвиненията са оттеглени. Чудя се защо.

Погледнах към летния залез.

— Помниш ли оная история е елитните проститутки по Източното крайбрежие? Беше преди няколко години. Момичето с швабското име. И кинозвездите. Нашата е била гордостта на конюшнята. Пак обвинения и пак нищо. После полицаите в Малибу я задържали за превишена скорост. Била е с чужда кола. С кокаин в чантичката. Доста над „количеството за лична консумация“. И сладко пистолетче. Нашата пак се измъква. А, и всичко това става след сватбата й с господин Алстрьом, което е друга шибана история. Представяш ли си, да оставиш жена си да проституира? Трябва да е някаква калифорнийска мода.