Ралф Питърс - Изменникът

На рецепцията ме накараха да доплатя, защото бяхме просрочили престоя си. Чиновникът нямаше представа какво става и сигурно и не искаше да знае.

Знаех повече, отколкото исках. Но недостатъчно, за да направя каквото и да било. Чувствах се като пушечно месо. Имах краен срок, но не и идея откъде да започна. Наблюдаваха ме хора, които не познавах, а нямах представа къде да се скрия. Не знаех дали в момента ме следят, дали са монтирали локатор на колата ми или и двете. Копелетата можеха да ме следят и със сателит.

Зелените хълмове отстъпиха място на крайните квартали.

— Чуй ме — наруших тишината. — И не ме прекъсвай, преди да свърша. — Гледах пътя и нарочно говорех тихо. — Не знам каква е твоята роля. Още не мога да си я обясня. Но знам, че трябва да работиш за някого. Така че нека ти го кажа направо. После можеш да докладваш на Господ, китайците или на който там ти плаща сметката от химическото.

Изпревари ме някаква пълна с тъпанари „Сиера“, но нямах нерви да се ядосвам и на тях.

— Шибаните дискети не са у мен. Даже не знам какво има на тях. Е, не съм чак толкова тъп, че да не схвана, че е някаква особено секретна тайна, свързана с ББСП, но не знам каква. И не ми пука. Преди една седмица можеше и да се заинтересувам. Сега единственото, което искам, е да си върна Тиш. Жива.

Изминахме около една миля в мълчание. Беше ми трудно да говоря с нея, да подбирам думите си. Но ние хората сме говорещи животни.

— И само да те предупредя, нито дума повече за Ем и какво лайно мислиш, че е бил. Започвам да разбирам, че е бил герой. Както и Фарнсуърт. Герой, маце. Каквото и да има на дискетите, те са мислели, че е толкова гадно, та си заслужава да рискуват живота си за него. Не ми пука, че Ем е пиел. Не ми пука, ако е късал крилцата на мухите и е наритвал златния ти задник — макар да си мисля, че и за това си е имал причини. Знам само, че се е опитвал да постъпи правилно. Да не говорим за Мики Фарнсуърт. Те успяха да забият знамето на върха, право в картечното гнездо. Нещо, което аз не мога да направя. И няма да направя. Аз искам само Тиш. И собствения си живот. Мога да съм също толкова гаден, колкото и другите. Даже по-гаден от тях. Страх ме е, искам да живея, а не знам какво да правя. Предай това на работодателя си, който и да е той. Ако си мислиш, че може да му послужи за нещо.

Шосе 66 навлизаше в доларовия каньон — супермаркети от едната страна, офиси от другата. Изходите водеха към страната на „Волво“.

— Грешиш — каза Кори.

— За кое?

— За мен, между другото.

— Не мисля така, маце.

— Наистина ми харесваш, Джон.

— Колко глупав искаш да ме изкараш?

— Нищо не разбираш. Направо отказваш да разбереш. Изпитах нещо към теб още първия път. Изглеждаше толкова… солиден.

— Думата е глупав 36 36 Игра на думи, на английски „thick“ означава дебел и глупав. — Б.пр. .

— Престани. Не знаеш колко много се нуждая от някой, на когото мога да разчитам. Някой, който да… не знам, просто някой, който да не си е поставил за цел да ме използва. — Засмя се за части от секундата. — Ако искаш да ти го кажа направо, някой, който да не си търси просто безплатно чукане.

— Надценяваш и двама ни.

Минахме покрай офиса на Националната оръжейна асоциация. Мислите ми се върнаха към арсенала на Пънчи Хънт.

— Не знаеш колко привлекателна може да бъде честността.

Почти изревах.

— Да не би ти да знаеш?

— По-жесток си и от Ем. Просто си по-бавен от него.

— Определено.

— И грешиш, като си мислиш, че „работя за някого“.

Последната лъжа ме изкара от нерви. Креснах:

— Майната ти, Кори. Майната ти. Ако карах малко по-бързо, щях да те изхвърля от колата. — Погледнах я. Крадешком. Видях достатъчно, за да намразя невъзмутимата й красота. — Знам за револвера. Знам за шибания револвер, Кори.

Имаше страхотно чувство за време. Изчака, колкото да изпадна в предишната смесица от страх и безпомощност, и чак тогава попита:

— За какво става дума? — В гласа й се беше появила нова нотка.

— Разкарай се.

— Моля те. Не разбирам за какво говориш.

В яда си изпреварвах БМВ-та.

— Патроните. Патроните, Кори. Не ми пробутвай глупостите, че съм единствената ти любов. Ясно ти е, че щях да съм мъртъв в момента, в който насочех този револвер към някого.

— Не.

— Да.

— Не. Моля те… — Мерил Стрийп, бореща се за стотния си Оскар. Беше страшно добра. Дори сега можех да й повярвам. Сякаш наистина не знаеше. — Какво искаш да кажеш с това, че си…

— Патроните не стават за нищо. С тях не може да се стреля. Не се преструвай, че не знаеш.