Ралф Питърс - Изменникът

Но защо Кори не му беше казала, че дискетите не са у мен?

Жабарите бяха отделна история. Появиха се прекалено късно и нямаха пари. Предлагаха сто хиляди, когато мизата беше скочила на десет милиона. Но бяха прави за някои неща. Например, че бомбата в лабораторията в Джорджия е поставена от наши хора. Бях убеден, че подвигът е дело на клуба „Хънт“. Придаваше ново звучене на оня виц на Гручо Маркс 38 38 Един от братята Маркс, комедийни актьори от 20-те и 30-те години. — Б.пр. за това, че трябва да бягаш от всеки клуб, който би те приел за член. Но не знаех защо момчетата на Хънт са я взривили.

Губеха ми се основните връзки. И още не разбирах защо Дантон и Робеспиер твърдяха, че нашата страна ги е направила на глупаци. Трябваше да ги попитам, но бях забравил.

Към „Нешънъл“ отплуваха сигналните светлини на някакъв самолет. Щурците свиреха толкова силно, че заглушаваха и самолета, и градските шумове. Стараех се да стоя неподвижно и да следя и за най-малкото движение в сенките. Бях се измъкнал през капандурата на собствения си покрив и се придвижих през квартала като начинаещ крадец. Във всеки друг град щях да бъда арестуван. Пеша стигнах до югоизточната част на „Пенсилвания“ и оттам хванах такси до Дюпон Съркъл. Слях се с тълпата. Влязох в една работеща до късно книжарница и се измъкнах през вратата на кафенето на гърба й. С друго такси прекосих реката до Паметника на морския пехотинец. Таксиметраджията ме помисли за пълно куку. Изкатерих се по оградата на гробището и през събираните в продължение на 150 години войнишки тела се добрах до гроба на Фарнсуърт. Все още не съвсем сигурен, че не са ме проследили.

Нощта беше спокойна. Най-близката проява на живот бяха фаровете на пресичащите Потомак коли.

Можех да поспя. Сигурно трябваше да го направя, тялото ми започваше да се предава. Но имах да си обясня още много неща.

Ако Хънт държеше на точността, ми оставаха още 36 часа. И никаква представа къде могат да бъдат дискетите.

Исках да си върна Тиш. Щеше да е добре да постъпя според убежденията си, но бях готов да се съглася и на много по-малко. Ако това беше цената на Тиш, можеха да си задържат ББСП. Щях да го преживея. Ем и Фарнсуърт бяха мъртви и излишният героизъм нямаше да ги върне обратно.

От мисълта за това не ми олекна особено.

Дики беше единственият човек, на когото му пукаше за правосъдието. Поне единственият, останал жив. Засега.

Имах нужда от съюзници. Без значение какви.

Елиминирах медиите. Не хранех никакво съмнение, че първата публична изява от моя страна ще убие Тиш. Незабавно. Тя беше доказателство и Хънт със сигурност щеше да я разкара. Бях решил да работя с Дики, ако успеех да уредя да стане тайно. Не беше особена подкрепа, като се има предвид, че вашингтонските полицаи не можеха да се справят и с тайфите, които крадяха пътни знаци. И напук на всеки остатък от патриотизъм, щях да си опитам късмета и с французите.

Сбогувах се с Фарнсуърт и напуснах гробището по нов маршрут. Стигнах пеш до улица с долнопробни закусвални между Хендерсън Хол и шосе 395 и от забутан уличен телефон позвъних във френското посолство. Някой, ползвал телефона преди мен, беше изписал на стената испанския глагол chingar 39 39 Натрясквам се. — Б.пр. .

Дежурният за уикенда беше от пъзльовците, които не смеят да притесняват по-висшестоящите. Отказваше да ми даде домашния телефон на Дьо ла Вер. Докато не му казах, че знам кой е поставил бомбата в лабораторията им.

Дьо ла Вер спеше. През първите трийсетина секунди наистина не разбра за какво става дума. През следващите трийсет само се правеше, че не разбира. Накрая казах:

— Слушай, глупако, от теб се иска само да кажеш на сбърканите си приятелчета, че полковник Джон Рейнолдс ще ги чака до северния паркинг зад Пентагона след половин час. Обясни им къде е, ако не знаят. Кажи им, че ще ги чакам 30 минути, после си тръгвам. Объркай нещо и ще изкараш остатъка от службата си в Джибути. 40 40 Държава в Източна Африка. — Б.пр.

Затворих и тръгнах надолу.

Рогоносеца се появи със ситроен, от тия, дето по форма приличат на нещо, изпълзяло от канализацията в три през нощта. Седнах на предната седалка до него и подкарахме.

— Къде е frere Жак? — попитах.

Бинтът се белееше в тъмното. Държеше волана с две ръце, сякаш колата можеше да размисли и прояви своя собствена воля.

— На работа. Следи приятеля ти. Онзи Алстрьом.

— Завий надясно. Значи го намерихте?

— Има си начини. На среща е в Арлингтън. С една сервитьорка. Засега няма нищо.