Ралф Питърс - Изменникът

— Не е възможно.

— Разбира се, че е. През Войната в Залива имахме бомбардировачи В–1, които отказаха да излетят. Имаме В–2, които не стават за нищо. Не ни е за пръв път. Само че сега е по-мащабно.

— Мисля, че лъжеш. Опитваш се пак да ни преметнеш.

Исках да го цапна. Почти го направих.

— Добре. Пак е твой ред. Кажи, какво не беше наред с модела, който откраднахте? Защо решихте, че чертежите са подправени? Откъде разбрахте, че има нещо гнило?

Изпуфтя леко. Като дете, което се преструва, че пуши цигара.

— Ами беше съмнително дали ще е невидим. Компютрите ни сочеха, че подобен самолет ще се засича от последните модели радари. — Замълча за момент. Нищо чудно да премисляше колко да ми каже. — И материалите за сплавта. Нали това е голямата ви тайна? Която искахте да скриете? Е, нашите учени не вярваха, че материалите са стабилни. Затова решихме, че сте ни направили на глупаци. Сплавта щеше да започне да се разлага след… мисля, че казаха пет години. Още няколко години и самолетът щеше да е за боклука. Щеше да се стопи. Като восък, нали така се казва? Решихме, че се опитвате да ни разорите и после да ни оставите без отбрана. Така че да трябва да просим от Америка.

Стоях с ръце в джобовете и наведена глава.

— Това е, приятел. Върхът на капитализма. Опитай се да си го представиш. Ние построяваме проклетия самолет. И докато се изпълни поръчката, флотилията вече е започнала да се разлага. — Погледнах го. Не можех да владея лицето си. — И какво ще трябва да правим тогава? „Макон-Болт“ ни е завлякъл с 300 милиарда. И без това ще е единствената останала компания. Сделката с ББСП ще изкара от играта всички други фирми. „Макон-Болт“ ще ги изкупи за жълти стотинки. И патриотите в „Макон-Болт“ ще съобщят колко много съжаляват за ББСП и не могат да си обяснят как са допуснали да се случи подобно нещо. А ние ще им дадем 600 милиарда, за да опитат отново. Страшно добре замислено. От икономическа гледна точка е много по-доходно, отколкото да построиш нещо, което да е трайно и да работи.

— Не може да е истина.

Протегнах длани.

— Ако щеш ми вярвай, но залагам живота си, че е така.

Рогоносеца се облегна на колата си.

— Мисля, че ти вече си заложил живота си. Не можеш да залагаш на две числа с един и същи чип.

— Спести ми картезианските си глупости 41 41 Т.е. философията на Декарт. — Б.пр. . Знаеш какво имах предвид.

— Ужасно е, ако си прав.

— Прав съм, приятел. И вашите учени не са сгрешили. Направили сте всичко както трябва. Откраднали сте схемите. Вашите момчета са разшифровали кода. И ето ни тук, посред нощ сме се хванали да си изповядваме греховете.

— Ако всичко това е вярно… кажи ми защо тогава взривиха вашата лаборатория?

Погледнах надолу към напоената с токсични вещества кал. Треперех. Не от студ. От този страх, който те хваща, когато си наистина изморен и в безизходица.

— Не знам. Все още не. Могат да имат всякакви причини. Може да са надушили нещо. Може да са правели паралелни проучвания и да са открили нещо. Но ще разбера.

— Ако оживееш. Мисля, че сега наистина ще поискат да те убият. Щом погледнат в очите ти и разберат какво знаеш.

— Ще оживея. И ще победя копелетата. С твоя помощ.

Изтрезнях в онзи отровен с химикали парцел във Вирджиния. Когато разбрах, че ББСП е най-голямата измама в историята на човечеството.

Аз съм същество, плод на убежденията и професията си. Сега двете неща се разминаваха. Убежденията ми твърдяха, че на хората с униформи мога да се доверя винаги, на правителството — в повечето случаи. Вярвах безрезервно на по-висшестоящите, под чието командване служех. Трябваше да вярвам в нещо. Вярата е условен рефлекс, по-дълбоко вкоренен и от желанието да правиш секс. Като повечето вярващи и аз отхвърлях всички доказателства, които по някакъв начин можеха да застрашат кредото ми. Лутер трябва да е мислел по същия начин, докато е писал химна „Крепост е нашият Господ“. На мен ми трябват високи, дебели крепостни стени. От друга страна, професията ми ме беше обучила да атакувам, нямаше как да спечелиш, без да си готов за нападение. През цялата си кариера бях нападал, най-малкото наум, тези, които се отнасяха с пренебрежение към нещата, в които вярвах. Но вярата ми се беше срутила и бях принуден да се откажа и от атаката. Не разбирах нищо, а не бях сигурен и кои точно са враговете ми.

Сега вече знаех кои са. Падналите ангели. И бях готов за атака.

Както повечето военни съм подвластен и на страха. Бях изкарал повече от две десетилетия сред безопасността и удобството на правила, които прокарваха с кристална яснота границата между доброто и злото. Но страхът продължаваше да присъства в живота ми: страх от провал, от недомисляне, от загубата на уважението на другарите ми, страх да не се разсея и да изляза извън границите на райската градина, страх да не разкрия недостатъците, които знаех, че притежавам. Ако се бях родил преди хиляда години, сигурно щях да съм един от бавнозагряващите кръстоносци, които упорито продължавали да маршируват на изток, докато хитрите момчета пътьом плячкосвали Византия.