Ралф Питърс - Изменникът

— Лъжеш — каза. — Измислил си цялата история, за да ни объркаш.

— Позна. Но нали се предполага, че не вие сте хвърлили фойерверките в Джорджия? Помолихте за информация и аз ви я дадох. Ваша работа е дали ще ми повярвате.

— Опиши мъжа. Този Алстрьом.

— Среден на ръст. 42 номер талия, натъпкана в панталони номер 38. Пресметнете си го сами в метри. Лицето му е хванало прекалено много слънце и нередовен живот. На 40, но изглежда на 50. Оредяваща руса коса. Облича се като евробоклук. Ще ви хареса. Сигурно си ляга със слънчевите очила. Ако сте подслушвали телефона ми, имате гласа му.

— Не подслушваме телефона ти.

— Значи сте пропуснали шанса да го направите. Изпревариха ви.

— В твой интерес е да не си ни излъгал.

— Не мога ей така да си измисля за Алстрьом. Между другото, викат му Али. Няма как да го объркате. Представата за американски мъжкар на всеки европейски интелектуалец.

— Къде да го намерим?

Усмихнах се. Явно бях попаднал на състезание за титлата глупак на годината.

— Ако знаех, щях да ви кажа. Плаче си някой да го пораздруса. Но не се безпокойте. Ще го намерите, освен ако не сте изтървали основните курсове в училище. Толкова е глупав, че използва собственото си име.

— Може би ще го намерим.

— Чуй ме, и без повече глупости. Алстрьом е дребна риба. Но работи за големите шефове. Подвизава се из шикозните квартали. Ако го пообработите, предполагам, ще ви даде даже повече от нужната информация. — Погледнах Джери. — Казах ви каквото знаех, момчета. От вас искам само едно. Да ми дадете каквато информация ви попадне за Тиш О’Мейли. Засега не ми пука за това какво сте или не сте направили. Искам Тиш. Жива. И непокътната. Споразумяхме ли се?

Рогоносеца сви рамене.

— Не се интересуваме от момичето. Ако я намерим, е твоя. Ако наистина е жива.

— И всякаква информация за нея. Вие ми казвате каквото знаете, и аз продължавам да ви информирам за това, което знам аз. Но без повече игрички.

Още френски.

Звуковият фон се беше покачил като водно ниво в плувен басейн. Гадни гласове и приглушени звуци, за които не ти се иска да разбираш откъде идват.

— Момчета, наистина трябва да се махаме оттук.

Рогоносеца клекна на няколко инча от лицето ми.

— Добре. Ще се споразумеем. Има и нещо друго. Носят се слухове за някакви дискети. Сигурно знаеш нещо и за тях.

— За пръв път чувам.

Бинтът по носа му беше уловил последните слънчеви лъчи. За разлика от очите му.

— Може информацията на тях да е важна. Нямаме подробности. — Погледна към тъмните очертания на партньора си. — Но ще ти предложа нещо, на доверие. Ако ти попаднат тия дискети — мисля, че ще ги разпознаеш, — в такъв случай ще получиш помощта на правителството на Франция. Ще ти платим. Ще можеш да започнеш нов живот с момичето си. На някое небиещо на очи място.

— Съжалявам, не знам нищо за дискетите ви. Но… от любопитство, колко предлагате?

Рогоносеца несигурно потърка наболата си брада.

— Да кажем… 100 000 щатски долара? Достатъчно за едно начало.

Франция наистина го беше закършила.

— Може ли вече да тръгваме? — попитах.

Тръгнахме си. След залез-слънце гробището се превръщаше в квартален клуб за всякакви мероприятия. За купони. Любовно гнезденце. Упражнение в стрелба. Вървях бързо и накарах и Бокус и Ескофие да ускорят крачка. Някой беше донесъл мощен касетофон. От рапа се носеше лесно различима стопроцентова омраза. Предположих, че щом може да си позволи да донесе електрониката си, без да се страхува, че ще се раздели с нея, собственикът й трябва да е яко момче. На оградата бях убеден, че изходът ще е заварден от местните гангстери, но сенките се оказаха просто деца. Може би щяха да си опитат късмета с един, но не и с трима.

— Приятел, имаш ли долар? — ме попита едно от по-малките.

— Глупак! — изсмя се по-голямо момче — Няма да ти дадат нищо, копеле.

Идването на тъмнината беше накарало обитателите на улицата да изчезнат от верандите. Навсякъде щорите бяха пуснати. Под една улична лампа, пънкар проповядваше нещо на две-три от приятелчетата си. Успокоих се чак когато влязохме в колата.

Пежото не пожела да запали. Джери натисна газта няколко пъти, после го изрита и накрая излезе и прегледа двигателя. След малко към него се присъедини и Рогоносеца. Мартин и Луис. Допълних бройката до трима.

Цяла лавина merde.

— Момчета — казах, — препоръчвам ви да я заключите добре и бързо да се придвижим до онзи мост там. Не се безпокойте за колата. Тия хлапета имат достойнство.