Ралф Питърс - Изменникът

Завиха сирени. Може някой от местните и да беше забелязал, че подутината на панталоните на Рогоносеца се пада прекалено встрани, и да се беше обадил в полицията. Съмнявах се обаче да е така.

— Не знаем — каза Рогоносеца. — Голяма загадка. Не знаем защо вашите хора ни нападнаха. И ето че сега взривявате собствената си лаборатория.

— Мислиш, че и двете бомби са дело на американци? Значи сме вдигнали във въздуха собствените си хора? Я стига!

Наивността ми го накара да се втрещи.

— Кой друг? Нищо друго не се връзва. Само че не знаем кои точно американци.

— Мислех, че европейците винаги обвиняват ЦРУ.

Бинтът по носа му се набразди.

— ЦРУ вече не са толкова смели. Прекалено много бюрокрация. Всички ги наблюдават. А и ние сме французи, не европейци.

В далечината се чу изстрел, последван от още два. Рогоносеца подскочи. Но Джери остана на мястото си.

— Изслушай ме — каза Рогоносеца и пристъпи по-близо. Въздухът се беше напълнил със сенки и той искаше да види лицето ми. Бяха избрали много глупаво място за среща, освен ако не бяха планирали да ме оставят тук. Но не изглеждаше да е така. Бяха готови на всичко, но искаха резултати, не още неприятности.

Все още бях убеден, че бомбата в нашата лаборатория е тяхно дело.

Отзад някой рязко изкрещя:

— Майната ти, кучко, направи го.

Джери и Рогоносеца си казаха нещо на френски. Не разбрах нито дума. Малките черни мушички ни откриха. Аз и Рогоносеца се опитвахме да ги прогоним с ръка. Джери не им обърна внимание.

Може Габриели да ми беше направил услуга. Като ме беше светнал за реалността. Дълго си бях мислил за армията като за последното убежище на добродетелта, но поне един блестящ генерал беше нагазил в лайната. Чакаше ме доста материал за размисъл.

Определено не харесвах тия момчета. Но бях снижил летвата до едно: да си върна Тиш жива.

Знаех две неща. Първо, независимо от цялата си драматичност и размахване на пистолети Балзак и Дюма нямаше да ме наранят. Поне засега. Второ, наистина имаха нужда от помощта ми.

Рогоносеца се върна към мен, като пътьом подритна някакъв празен флакон от дезодорант.

— Партньорът ми — започна пак Рогоносеца — казва, че не разбира как можеш да се имаш за мъж. Казва, че е очевидно. Хората, които са поставили бомбите, са същите, които са убили момичето ти. Но на тебе не ти пука. Оставяш ги да я убият и не правиш нищо да си отмъстиш. Никога няма да ти позволи да се доближиш до сестра му.

— Тя бръсне ли си краката?

Лесно е да се правиш на остроумен, когато не ти се налага да се страхуваш. В момента ме побиваха тръпки повече от квартала, отколкото от Белмондо и Делон.

— Нищо ли не изпитваш към нея? — попита Рогоносеца. — Нищо след загубата на такова добро момиче? Или вече си я заменил с русата? После американците казват, че французите са циници.

Реших да му кажа.

— Не си в час, мой човек.

— Какво искаш да кажеш?

— Още не си научил. Тя е жива. Трябва ви някой добър консултант, въобще не сте в течение.

Рогоносеца погледна към Джери. И пусна нещо на френски. После пак се обърна към мен.

— Кой е жив?

— Тиш О’Мейли. Момичето ми.

Наистина не бяха в течение. И Депардьо не би могъл да изрази по-добре изненада. Рогоносеца изстреля още френски думи. Заразен от учудването му, Джери се приближи към мен. Умираше да ми каже нещо сам.

— Трябвало е да внимаваш повече в училище — му казах.

— Откъде знаеш? — попита Рогоносеца. — Всички знаят, че е мъртва. Писаха го по вестниците.

— Ти вярваш на медиите? — подчертано поклатих глава. — Приближи се и си води бележки. Ако искаш. Жива е. Имам една видеокасета. Или по-скоро имах видеокасета. Няма съмнение, че на записа е жива, и няма съмнение, че записът е правен, след като бомбата в колата ми изстреля нагоре коефициента ми за застраховка живот. — Погледнах го. — Вчера мъж на име Алстрьом ми я даде в едно заведение за бърза закуска. А-л-с-т-р-ь-о-м. Твърди, че идва от Ел Ей, но не съм съвсем сигурен къде си върти далаверите в момента. Изпълняваше поръчение за сериозни hombres 30 30 Хора, мъже (исп.). — Б.пр. . Може и да са хората от вашата лаборатория. Така че защо не го потърсите? А сега да се мятаме на конете и да изчезваме, преди да пристигнат ловците на скалпове.

Рогоносеца ме погледна изотгоре. Стъмваше се и наистина трябваше да тръгваме. Пистолетите нямаше да са от особена полза. Наоколо с пистолети си играеха децата до 14 години. Истинските герои носеха АК или нещо още по-добро.