Ралф Питърс - Изменникът

— Бях в отпуска, сър.

Той пренебрегна извинението ми.

— Тури му пепел. Джон, винаги си ми правил впечатление на талантлив военен. Добър на инструктажите. Уверен в себе си. Начетен. Имаш ли вече подразделение?

— Не, сър. Работя към външния сектор.

— Е, ще видим. Нещата се променят. Разбрах, че служебното ти досие е повече от задоволително?

Придадох си съответния скромен вид. Адютантът остави на масата чаша вода с лед и кутийка кола и отново излезе.

— Изглеждаш ми от този вид военни, които наистина обичат армията. За които тя е като втори дом.

— Не мога да се оплача от армията, сър.

— А и обичаш родината си. На бас се хващам. И то не само на думи.

Свих рамене и кимнах. Точно в момента родината ми изглеждаше страшно отвлечено понятие.

Брадичката му се повдигна нагоре като лопатата на булдозер.

— Велика страна е родината ни. Най-великата в историята на човечеството. А армията, е, армията е била добра към всички ни. Страшно добра. — Наклони глава и сенките се спуснаха по лицето му като воал. — Но живеем в такива времена, че трябва да мислим реалистично. Един военен може да има прекрасно служебно досие — прекрасно — и пак да го пропуснат при повишенията. Днес не можеш да предвидиш нищо. Достатъчно често съм го виждал сред съвипускниците си от Уест Пойнт. Дори в собствения си персонал. Съставът на армията става все по-малък. Не всеки се задържа след съкращенията. Сигурен съм, че си бил свидетел как се сгромолясва кариерата на много от твоите приятели и колеги. — Въздъхна. Прозвуча като хрип. — Не можем да удържаме повече фронта. Тия от Хълма не ни разбират. В Белия дом ни мразят. Освен в случаите, когато сме им нужни за някой рекламен фотос. А американците са неблагодарен народ. Вече са забравили колко различен беше светът само допреди няколко години. Ние свършихме своята работа — и все още я вършим. Но кариерата е… да приемем, че кариерата тук вече не е така сигурна като едно време. Човек трябва да си има резервен план. — Наведе се напред, сякаш да оправи значка или ширит по несъществуващата ми униформа. — Какъв е твоят резервен план, Джон?

Имах половинчати планове. Алтернативи. Но през последните няколко дни те се бяха отдръпнали на заден план. Интересуваха ме по-неотложни проблеми.

Габриели се отпусна назад.

— Помниш ли генерал Хънт? Пънчи Хънт?

Никога не се бях срещал с Роско „Пънчи“ Хънт. Но бях чувал много за него. Винаги готов да пъхне глава в устата на лъва. Луд по джунглата. Никое място не му изглеждаше невъзможно за провеждане на успешна операция. Говореше се, че като редник е прегризал гърлото на някакъв виетнамец, докато онзи се опитвал да го прескочи. И междувременно избил останалите му сънародници с оръжие 45-и калибър. Понякога случката се разказваше с шест застреляни виетнамци, понякога със седем. Според друга история в Ел Сал 25 25 Салвадор. — Б.пр. бил удушил човек на ЦРУ, който според него преминал към врага. Беше от тия военни, за чиито подвизи се носеха легенди. Преди няколко години неочаквано се беше уволнил с три звезди на пагона, почести пред себе си и шушукания зад гърба.

— Чувал съм за него, сър. Но никога не сме се срещали.

— Знаеш ли какво си постави за цел той, след като се уволни? — Направи пауза, недостатъчно голяма да мога да отговоря. — Пънчи събра свой собствен екип. Най-добрите от най-добрите. Наскоро уволнили се военни, сержанти, които е познавал лично, талантливи момчета за специални операции, малко подранили със захвърлянето на униформите. Сега те работят за Пънчи. Наричат ги клуба „Хънт“. 26 26 Игра на думи, на английски „hunt“ означава и търся, ловувам. — Б.пр. Неофициално, естествено, имат си и обичайните инициали. Но са най-известни като клуба „Хънт“. Не съм те извикал да си говорим по работа и не искам да започна да изброявам имена, но Пънчи има споразумение с една от най-големите ни компании в областта на отбраната — истински патриоти, между другото — да върши някои неща, които военни на действителна служба вече не могат да вършат. Специални мисии за международна свръзка. Разследвания. Преговори, за които медиите не знаят. И като стана дума, управление на медиите. Хората му правят страшно много за тази страна — и никой не знае нищо за дейността им. И смея да твърдя, че са много добре обезпечени финансово. Пънчи винаги е полагал грижи за подчинените си. Наистина добри грижи. — Разтегна устни в усмивка. — За него това е вид компенсация за студените нощи, през които са киснали на германската граница или са се били с гърмящите змии долу в Худ 27 27 Другото име на остров Еспаньола. — Б.пр. . Може и да се заинтересуваш, ако си търсиш работа.