Ралф Питърс - Изменникът

— Влюбен съм в Тиш.

— Няма значение.

— Ще си я върна обратно.

— Ще ти помогна.

— Ти не вярваш, че я обичам.

Кори отклони поглед.

— Не се безпокой. Това от вчера няма да се повтори. Мога да почакам.

Поклатих глава.

— Не ме познаваш, Джон. Въобще не ме познаваш. — Взе чантичката си и пристъпи към мен. — Имаш ли револвер?

— Живеем във Вашингтон. Само престъпниците имат револвери.

Тя бръкна в чантичката си и извади един, 38-ми калибър. Беше като излязъл от гангстерски филм.

— Ето, вземи го. Не искам да ти се случи нещо лошо.

След като Кори си тръгна, останах да стоя насред всекидневната, с револвер в ръка. Безмълвен паметник на всички идиоти по света. Телефонът иззвъня.

Предположих, че е шефът. Бях готов да поема гнева му. Само се чудех каква част от всичко да обясня.

Беше Али Алстрьом.

— Как си, Джони? И ако това не е шибано време, здраве му кажи.

— Какво има?

— Хей, сам ли си?

Погледнах към револвера.

— Да.

— Добре. Страхотно. Да си гледал някой хубав филм напоследък?

— Какво, ако съм?

Цъкна с език.

— Ще ми го разкажеш ли?

— Какво искате?

— Джони, знаеш какво искаме. Абсолютно сме сигурни в това. Стани републиканец 23 23 През последните няколко десетилетия Републиканската партия често се асоциира с големия бизнес. — Б.пр. . Уважавай правото на лична собственост. Върни дискетите на законните им притежатели.

— Трябва ми време.

Можех да си представя как нервно се върти се на мястото си.

— Хей, Джони. Приятелю. Добрата фея току-що ми даде бележка за теб. Искаш ли да ти я прочета?

Не отговорих.

— „Скъпи Джон“ — ей, това да не е от класиката? — „Скъпи Джон, липсваш ми. Отчаяно се нуждая от доказателство за любовта ти към мен. Или ще ме загубиш завинаги. Подписано.“ Какво ще кажеш? Няма подпис. Предполагам, че не й е стигнало времето. На бас, че е страшно готина в леглото, а, Джони. На бас, че не ти се ще да я загубиш. — Усещах тежкия му дъх в слушалката. — Е, какво мислиш?

— Майната ти, Али.

— Правилно. Застреляй посредника. Знаеш ли, наистина ти се възхищавам. Някои си мислят, че ти е минало. Че шибаш малката блондинка, дето непрекъснато кисне при тебе. Но аз залагах за теб. Казвам им: „Няма начин.“ Нашият Джон е последният от големите романтици. Верен докрай. Тя може да се качи отгоре му, но той ще продължи да си рецитира молитвите. „Не ме въвеждай в прегрешение.“ Така ли е? — Изцъка с език. — Страшен си, Джони. Знаеш ли какво? Можеш да станеш звезда. Цял шибан Гари Купър си. Хората вярват в теб.

Хей, мислиш ли, че твоята Червенокоска някога е била групово изнасилвана?

Затвори. Задържах слушалката до ухото си, докато линията не запращя. Дори и след това. В ръката ми револверът тежеше като самата съдба.

Знаменцето на пощенската кутия изщрака секунда след като вестниците тупнаха на площадката пред вратата ми. Пъхнах револвера в чекмеджето при покривките за чай. „Атлантик“ за мен, „Ролинг Стоунс“ за Тиш. Листовка за изчезнало дете. Сметката за телефона и за замазване на очите, обещание, че издателство „Клиърхауз“ ще ме научи как да забогатея. Никакви заплахи или бележки с искане на откуп.

Телефонът отново иззвъня.

Реших, че може да е Алстрьом, и се обадих в подходящ дух. Беше полковник Мори.

— Атаката не е особено подходяща за случая, така че превключи на режим приемане.

— Да, сър.

— Когато се обаждам и оставям съобщение да ме потърсиш, трябва да го направиш, ясен ли съм?

— Да, сър.

— Искам да знам в какво, по дяволите, си се забъркал, Джон. Но това може и да почака. Генерал Габриели иска да те види. Опитваме се да се свържем с теб от вчера сутринта.

— Сър, първата ми работа в понеделник ще е да дойда при вас. С глава, посипана с пепел.

— Понеделник е късно. Запиши си това. — Продиктува ми телефонен номер. — Номерът на пейджъра на адютанта му. Обади се незабавно. Онзи съвсем е подгрял.

— Знаете ли за какво става дума?

— Полковниците не искат обяснения от тия с три звезди.

— Да, сър.

Бях се срещал с Габриели на няколко пъти. Царят на армейските доставки, генерал Спешна покупка. Беше типичен представител на чина си. Отвън ламиниран със скромност, иначе суетен до мозъка на костите си. Подчинените му твърдяха, че го харесват, но след второто изречение започваха да злословят по негов адрес. Беше предвождал бригада в „Пустинна буря“ под командването на муден и внимателен корпусен командир и успял да опази танковете си в перфектно състояние. Клюкарите в Пентагона твърдяха, че върши голяма работа от другата страна на реката.