Ралф Питърс - Изменникът

Хванах го за пореден път. Преди да успее да се оправи с равновесието. И го хвърлих към един стол. Свлече се върху тапицерията му. Този път натиснах корема му с коляно. Стана ми невъобразимо приятно. Не знам защо възрастните мъже не го правят по-често.

Това го прекърши. Но аз не бях свършил.

— Защо го направихте? — крещях. — Защо, по дяволите, го направихте?

Беше като парцалена кукла. Дори не можеше да стисне ръце в юмруци. Главата му се люлееше. Ударих го между очите толкова силно, че ръката ме заболя. Основата на черепа му изхрущя. Копелето изцапа стола ми с кръв.

От известно време някой думкаше по вратата. Може би партньорът му. Не знаех. Не ми и пукаше особено. Бях изцяло погълнат в битката, която продължаваше вече около минута. Исках да свърша с Рогоносеца, преди да се прехвърля на другия. Останалата част от света можеше да изчака.

Тогава чух мученето на Дики:

— Отворете. Полиция.

— И кой казваш, че е тоя? — попита Дики. — Наркоприятелчето ти? Какво се е случило, малко недоразумение между крадци, а? — Обърна се към едно от ченгетата. — Дръж ги далеч един от друг, разбра ли? — Посочи с дебелия си пръст към французина. — Разкарайте това лайно оттук. Веднага. Откарайте го в управлението.

Рогоносеца се беше изправил на крака и се опитваше да разбере какво става. Още му беше трудно да фокусира. Но се отдръпна от тръгналия към него полицай.

— Аз съм дипломат. Имам имунитет. Работя към посолството на Франция.

Дики пъхна пръсти в гайките на колана си.

— Сериозно? И редовно си плащаш таксата за паркиране?

— Не можете да ме арестувате. Имам дипломатически имунитет.

— Носиш ли си личната карта, господин посланик? Уейни, провери джобовете на Пиер, ако обичаш. — Обърна голямата си глава обратно към мен. — Добре. Прецака ми съботата и търпението ми се изчерпва. Кой е този?

— Французин е. Шпионин. И бияч. Свързан е с бомбата в Джорджия. Лабораторията, която експлодира.

Дики изсумтя.

— Не е в моя район. Какво прави тук?

За това не бях много сигурен. Нямах и представа защо Рогоносеца беше цъфнал на вратата ми.

Но Дики не ме разбра.

— Били, отведи Пиер ла Грозник в управлението. Провери дали има имунитет. И се дръжте добре, докато разберем. Но му вземете отпечатъци. И не го пускайте, преди да разберем дали не го търсят от някъде другаде. — Той изплю нещо невидимо и ме изгледа със запазената лично за мен гримаса. — Доста си добър в бъхтенето на дребни момчета, а, войниче? Да не би преди да си събирал борчовете за наркобосовете? Засега имаме едно обвинение срещу Щастливия Пиер. Направи ги две.

— Този човек е замесен в терористичен акт срещу Съединените американски щати. В подобни ситуации дипломатическият имунитет не важи. Трябва да се обадиш на ФБР.

— Точно така. Директно ли да се обадя на Дж. Едгар 20 20 Дж. Едгар Хувър, основателят на ФБР. — Б.пр. , или да търся Ефрем Цимбалист Младши? Ще разберем дали този е Ясер Арафат или не. Междувременно ние с теб трябва да си поговорим. А, между другото, арестуван си. Изтрий проклетата кръв от устата си, преди да ти прочета правата.

— В какво съм обвинен? — Изпаднал в красноречие, Дики се направи, че не ме е чул.

Докато ченгетата отвеждаха французина, той успя да ми прошепне:

— Не им казвай нищо.

Не знам дали го каза насериозно, или само искаше да ме прецака пред Дики.

С Дики останахме сами. Детективът привърши речитатива си.

Повторих въпроса си.

— В какво съм обвинен?

Подсмръкна.

— Ти как мислиш?

— Я стига. Ако струваше нещо като полицай, сигурно отдавна ти е станало ясно, че не съм направил нищо. Като изключим размазването на фасадата на дребното копеле.

Дики ме погледна изотдолу. Явно разликата в ръста ни не му се нравеше особено. Далеч повече би предпочел да съм седнал.

— Конспирация за нелегален трафик на наркотици.

— Това са глупости. Знаеш, че е така. Трябва да знаеш.

Усмихна се.

— Така ли? Е, това предстои да се изясни. „Конспирация“ е страшна дума, да знаеш. Разделя „Habeas“ от „Corpus“ 21 21 Habeas corpus (лат.) — термин в правото за означаване на физическото присъствие на заподозрения в съда до доказване на невинността му. — Б.пр. . И без това винаги съм го смятал за страшно шибано условие. — Продължаваше да се усмихва. — Ще ми се да чуя какви ще ги говориш, след като изкараш един уикенд в ареста при събратята си от окръг Колумбия.

Примижах и протегнах ръка.

— Чакай. Виж, кажи какво искаш от мен. Без заобикалки.