Ралф Питърс - Изменникът

След разговора с Габриели изчезна и последната ми надежда. Досега упорито си бях повтарял, че мога да разчитам на армията. Но Габриели беше армията. И щеше да уреди да е някъде другаде в момента, в който работата се размирише.

Паркирах малко под ресторанта. Беше нетърпимо горещо. Малцината пешеходци изглеждаха така, сякаш са излезли по улиците по липса на друга алтернатива. Заключих колата и поех дълбоко миризмата на града.

Пежото ме причака изотзад. Беше кафяво, цялото в ръжда и боботеше като стара прахосмукачка. Спря под ъгъл, като ме заклещи между мястото на шофьора и собствената ми кола. От задната седалка изскочи Рогоносеца. Увит в метри бинт и лейкопласт около носа си. Плюс насочен 9-мм пистолет.

— Качвай се. — Звучеше, сякаш ноздрите му бяха залепени една за друга. — Или ще те убием намясто.

Отстъпи, колкото да ме пропусне да мина и ме побутна с дулото на пистолета. Джери седеше отпред, барабанеше по кормилото и наблюдаваше в огледалото какво става отзад. Цигарата беше като залепнала за долната му устна. Рогоносеца скочи до мен, Джери натисна педала, колата затрещя надолу по авеню „Пенсилвания“ и остави цивилизацията зад гърба си.

— Наистина имаш дипломатически имунитет — казах. — Е, за Дьо ла Вер ли работиш, или той работи за теб?

Рогоносеца паркира пистолета до крака си.

— Беше глупаво. Много глупаво. Имам предвид това, което направи днес. Ти си глупак. А полицаите ви са гадняри. Исках да ти помогна.

— Всички искат да ми помогнат.

Джери направи няколко завоя и накрая свърна вдясно. Караше по задните улички. След няколко минути бяхме в тази част на града, в която не е препоръчително да замръкваш. Джери или се мъчеше да се освободи от опашка, или беше объркал посоката. Спряхме срещу входа на някакво гробище. Познавах квартала от сутрешните си кросове. Но тогава гангстерите си почиват, за да са хубави вечерта.

— Излизай — каза Рогоносеца. — Усмихни се и тръгни към гробището.

— Страшно весело.

Когато излязохме, изтегналите се в сянката на верандите си местни ни изгледаха, сякаш бяхме кацнали от Марс. Едно сплетено на ситни плитки момиченце дори изтърва въжето си. Някакъв старец поклати глава. Рогоносеца може и да беше скрил пистолета в джоба си, но не можеше да излъже никого на тази улица.

— Дано да сте въоръжени — казах.

— Млъкни. Влизай вътре. Върви по пътеката.

През първата нощ Рогоносеца ме беше нарекъл аматьор. Но аз дори не бях в играта. Предполагаше се той и Джери да са професионалисти. Съвсем бяха оплескали нещата. Явно гробището беше техният начин да ме сплашат. Докато нормалните хора вършеха същото по Интернет.

Надгробните плочи бяха стари и натрошени. Безнос ангел със счупени крила се извисяваше над купчина бутилки от уиски и използван розов презерватив. Джери свърна зад един мавзолей и се спъна в двама изтегнали се с гръб към гранита наркомани. Дори не ни погледнаха.

Върнахме се да потърсим друго място.

В края на редицата гробове се издигаше някаква служебна сграда. Рогоносеца каза:

— Там. Сядай.

Седнах на ниска каменна пейка. Рогоносеца остана прав, а Джери клекна като будистки идол. Имах няколко въпроса към les freres 29 29 Братята (фр.). — Б.пр. , но исках първо да чуя какво ще ми кажат те.

— Слушай — каза Рогоносеца. — Франция не е виновна за това. Не сме слагали бомба в лабораторията ви.

— Знам.

— Истина е. Трябва да ме изслушаш. Нямаме много време. — Протегна ръце с обърнати нагоре длани, пръстите му сякаш искаха да се захванат за въздуха. — Не слагаме бомби. Бяхме изненадани колкото и вие. Не бихме го направили толкова явно. Нито толкова скоро. — Погледна към умиращото небе. — Искаме да… спрем хората, които ни причиниха това. Не просто да си отмъстим за жертвите. Така правят американците. Не ние.

— А аз съм само поредният тъп гринго.

— Не. Може и да си глупак. Но можеш да ни помогнеш. Как да те убедя, че не ние сме сложили бомбата?

— Тогава кой го е направил?

На фона на залеза край една по-долна редица гробове се очертаха няколко обути в увиснали шорти силуета, погълнати в средновековен надгробен танц.

Рогоносеца ме погледна с прямотата, която прави французите толкова комични:

— Не знаем. Не можем да разберем. Партньорът ми смята, че са същите, които са сложили бомбата и в нашия център. Може и да е вярно. Аз не съм убеден.

— И само за да не замира разговора, мога ли да ви попитам кои може да са тия хора? Кой е поставил и двете бомби?