Ралф Питърс - Изменникът

Рогоносеца ме изгледа патетично.

— Но аз съм се подписвал за тази кола. В посолството.

Паркирах форда близо до вкъщи. На непозволено място, за по-бързо. Бях изплашен. И се чувствах по-глупав отвсякога.

Бях искал да питам Рогоносеца какво имаше предвид с това, че сме ги направили на глупаци още преди да вдигнем във въздуха лабораторията им. Мисълта ме беше измъчвала с дни. Но когато имах възможност да го задам, въпросът сякаш беше излетял от главата ми.

Трябваше да се наспя. Все пак беше начин да се отърся за малко от проблем, с който още не бях напълно наясно.

Кори ме чакаше на стълбите пред вратата. В моя квартал можеш да си го позволиш, в случай че не си замесен с хора, които си падат по бомби, отвличания и убийства. Приличаше на дете. Докато не се изправи.

— Безпокоих се за теб — ме уведоми. Отново използваше гласа си за особени случаи.

— Да влезем вътре. — Отключих с най-голямата скорост, на която бях способен.

— Пак ли те преследват?

Не отговорих на въпроса и затръшнах вратата, като се надявах вътре да не ме чака някоя нова изненада. Тръгнах нагоре по стълбите, но се сетих, че трябва да свърша още нещо. Отидох в кухнята и отворих чекмеджето с покривките.

— Вземи си го — бутнах револвера в ръката й. — Трябва да съм бил луд да те оставя да ми го пробуташ. Откъде, по дяволите, въобще си намерила това нещо? Да не ти го е дал назаем кметът?

Погледна ме в очите.

— Беше на Ем.

Това ме поохлади.

— Ем не беше от хората, които държат пищови в къщата си.

— Беше изплашен. Казах ти. Не знам защо. Страхувах се, че ще се самоубие. — Спря за момент и пристъпи към мен. — Или че ще убие мен. Нещата между нас вървяха на зле. Скрих го.

Веждите ми почти докосваха тавана.

— Скрила си го? И, естествено, малката Кори го е направила толкова добре, че отрядът златотърсачи, които претърсиха апартамента на Ем, не е могъл да го намери. Стига, Кори.

Тя сви рамене.

— Не го бях скрила в апартамента. Отнесох го в службата.

— Скрила си го в сенаторски офис?

— Не е ли хитро?

— Няма как да си го прекарала покрай охраната.

— Ултравиолетовите детектори са за туристите. Имам пропуск.

Поклатих глава.

— Кори, баща ми ми е казвал да внимавам много с момичета, които си играят с огнестрелни оръжия.

— О, престани, Джон. Не знаеш колко ми беше трудно. Ти продължаваш да мислиш за Ем като за велик романтичен герой. Е, той беше най-големият кучи син, който се е раждал някога. И пиеше като руснак. Залиташе и се блъскаше в стените през по-голямата част от времето. Или блъскаше мен в стените. Ако не ми трябваха пари, никога не бих останала с него. Сега можеш да ме изпратиш в затвора.

— Не искам да говориш повече за Ем. Знаеш ли, че днес беше погребението му?

— Колко букета изпрати? Мислиш ме за черната вдовица, нали? Е, какво ще кажеш за следното: страх ме е. Наистина ме е страх, господин военен. И знам за погребението на Ем повече от теб. Гробището „Уитиър“. Само за стари масачузетски фамилии. Церемонията ще се води от преподобния Франсис Барлоу. — Изкриви малката си уста. — Познаваха Ем и не биха позволили да ги притесняват разни помияри. Казаха на света да си гледа работата. „Семейство Карол не се нуждае от съчувствието на масите.“ Виждал ли си ги, Джон? Отнасяха се с мен като с боклук само защото баща ми не е бил голяма клечка. Бяха ужасени от перспективата той да се ожени за мен.

— Щеше ли да го направи?

— Не.

— Така ли?

— Предложи ми. Отказах. Знаех, че няма да мога да го изтърпя за цял живот. — По лицето й се изписа омраза. Истинска. — Опитай някога да движиш с алкохолици. Трябва да чакаш половин час, преди да използваш тоалетната, след като те са били там.

— Запази подробностите за автобиографията си. Трябва да тръгвам. — Отново се запътих към стълбите.

Последва ме. С револвер в ръка.

— Къде отиваш? Какво става?

Влетях в спалнята си. Бикините и книгите на Тиш още лежаха по пода. Взех един куфар, който ченгетата бяха захвърлили в ъгъла, и започнах да събирам вътре най-необходимите неща.

— Къде отиваш?

— Внимателно с тоя топ. Не знам къде отивам. Просто трябва да се махна оттук. Прекалено е оживено. Трябва да помисля. Да си обясня някои неща.

— Нека да дойда с теб. Може да съм ти от помощ.

— Кори, за военните инструктажи винаги подготвяме три тактики, от които да си избере шефът. — Вдигнах купчина чорапи от пода. — Тактика номер едно е тази, която искаш той да избере. Номер две би приел, но не е добра колкото първата. И последната е толкова глупава, че знаеш, че шефът не би я приел за нищо на света. — В приглушената светлина беше трудно да различиш дали чорапите са кафяви или черни. Хвърлих всички в куфара. — Ако те взема със себе си, ще постъпя според план номер три.