Ралф Питърс - Изменникът

— Моля те. Не разбираш колко съм изплашена.

— Вън на стълбите не личеше да те е страх. Не приличаш на изплашена, скъпа. И не виждам някой да те преследва. Освен обичайните заподозрени, от които в този град се навъртат с хиляди. Стотици хиляди. — Сгънах три смачкани чифта спортни гащета. Не знаех колко дълго ще ми се наложи да отсъствам. Трябваше да съм в службата в понеделник сутрин. Но не бях много оптимистично настроен. И знаех, че ще направя всичко по силите си, за да намеря Тиш. — Кори, мога да ти кажа, че единственото, от което трябва да се страхуваш, е да се навърташ около мен.

— Страх ме е да остана сама.

— Обади се на сенатор Фауст. Обзалагам се, че ще направи нещо за теб. И свали този пищов. Оръжията не са играчки.

— Не мога да му се обадя. Искам да кажа, не искам да му се обаждам. Не мога да му се обадя.

Отидох в банята и изпразних лавиците в стар несесер за бръснене.

— Мислех, че Фауст е в списъка на най-изгодните партии? Харесван от жените. Големият ти шанс да успееш, бейби.

Седна на леглото, което не беше оправяно от много време. Плъзна револвера по матрака и зарови лице в дланите си.

— Опитах се да ти обясня, но ти не ме слушаш.

Спрях.

— Е, добре. Последна възможност. Какво ще ми кажеш, Кори? Честно казано, не мисля, че една екскурзия с мен е най-примамливият начин да си прекараш съботната вечер.

Погледна ме. По начина, по който гледат влюбените жени. А може любовта и страхът да се проявяват по един и същи начин.

— Един човек дойде в офиса. Да се срещне със сенатора. Никога не са идвали в събота. Не е позволено. Дори и когато Конгресът е в сесия.

— Стажанти от Белия дом?

— Моля те, Джон? Съжалявам за вчера. Радвам се, че гаджето ти е още живо. Но не можеш да се държиш така с мен. Аз съм човешко същество, Джон. Като теб. И нея. — В плувналите в сълзи очи нахлу допълнително цвят. — Този човек. Беше толкова… не намясто. По би му отивал Лас Вегас. Но не и Вашингтон. С Фауст говориха поне час. Не разбирах нищо. Фауст е толкова придирчив към хората. — Повдигна лице. — На излизане този спря на бюрото ми и се представи. Ангстром или нещо подобно. Каза, че те познава, Джон. Каза го, сякаш знаеше и много други неща. Изплаши ме. Наистина. Исках да питам сенатора кой е, но той си тръгна веднага след този Ангстром. Беше като подплашен. Почти ме събори на път към вратата. — Очите й бяха приковани в мен. — Кой е той, Джон? Какво иска от нас?

Погледнах към нея. И към револвера й.

— Куфарчето ти още ли е долу?

Тръгнахме по шосе 66 и спряхме в едно заведение за бърза закуска в Манасас. Бургерите на Бул Ран 31 31 Местност край Вашингтон, където се е провела първата битка от Гражданската война. — Б.пр. . Кори говореше с пълна уста. Нещо, което Тиш никога не беше правила. Може и за момент да беше забравила ролята си.

— Мислиш ли, че сенатор Фауст е замесен? — попита, избърсвайки петънце майонеза от горната си устна. Предвид фигурата си на инструкторка по аеробика проявяваше странен апетит към храната. — В смисъл че този човек, твоят приятел, ми изглеждаше способен да създаде проблеми на някого.

— Защо не? Явно всички останали са замесени. И Али Алстрьом не е и никога не ми е бил приятел. — Отхапах, сдъвках, преглътнах храната и чак тогава запитах: — Сенаторът е голям привърженик на ББСП, нали? И го иска веднага?

Кори почти преглътна хапката си и каза:

— Много си пада по оръжията. Точка. Досега не съм виждала отбранителна система, която да не му е харесала. — Прокара език по зъбите си и изпадна в спомени. — Виждаха се често с Ем. Ем обичаше да дава вечери в негова чест, от тия, на които хвърляш баснословни суми за храната. За всички от корпорацията. Фауст ги гощаваше с петнайсетминутни речи за дома, ябълковия пай и оръжейните проекти. Трябваше да присъствам. Ем обичаше да се фука с мен. Да ме опипва под масата. След това се връщахме вкъщи и нищо. После започнах работа при Фауст. Ем го уреди. Позволих му. Казах ти за това. Реших, че наистина е стъпка в правилната посока.

Бях забелязал едно — можеше да я питаш и за теорията на относителността, но на петото или шестото изречение тя успяваше да завърти разговора към себе си.

— Не си падам особено по тези на Хълма. Дори не гледам репортажите от Конгреса. Кажи ми, Фауст искрен ли е? Или твърдата позиция по въпроса за отбраната е само начин да печели пари?

Тя лапна последния препържен картоф.

— О, напълно е искрен. Дори има лична колекция от оръжия. Показа ми я на един от приемите си. Луд е по пистолетите. Направо не е нормално. Покани ме да постреляме някой ден. — Избърса устата си. — Фройд би го харесал. Обича да посещава военни бази. Нещо като хоби. Да не кажем фиксидея. В окръга си няма много вземане-даване с отбранителната индустрия и затова се фука, че е безпристрастен. В отбранителния сектор си падат по това. Не могат да му се нарадват. Не им пука как гласува за Медикеър 32 32 Системата за безплатна медицинска помощ. — Б.пр. или образованието, стига да пробута бюджета за отбраната. — Въпреки че нямаше нужда, избърса повторно устата си. — Ем му се подиграваше. Когато беше пиян. Казваше, че е достатъчно „Макон-Болт“ да качи Фауст на някой изпитателен полет с прототип на ББСП, и комисията му ще удвои поръчаната бройка. Имаше още нещо. Ем и Боб Нечестни мислеха Фауст за потенциален кандидат за вицепрезидент за следващите избори. Спазване на регионалния баланс. Само като ги слушах, се чувствах част от богоизбраните. Беше вълнуващо, признавам си. Още е.