Ралф Питърс - Изменникът

— Виждала ли си Нечестни? Господин „Макон-Болт“?

Кори ме изгледа изненадано. Сякаш бях задал много тъп въпрос.

— Разбира се. Ем му беше протеже. Идваше на всички партита. Имаме ли време за кафе?

— Ще си вземеш едно за из път.

Изправих се и Кори последва примера ми.

— Трябва да се отбия на едно място.

— Аз ще ти купя кафе. Как го пиеш?

— Черно.

Наредих се зад хърбав мъж, облечен в избеляла тениска и дънки. Имаше проскубана опашчица, още по-проскубана брада и шапка с инициалите на някаква превозваческа фирма. Сигурен бях, че слуша кънтри. Може и да не беше слагал вратовръзка от абитуриентския си бал. Невидим за обитателите на предградията, освен в случаите, когато идваше да окоси ливадите им. В армията се бях сблъсквал с момчета като него. Беше от хората, чийто пра-пра-прадядо е носил сива униформа и е размазвал Армията от Потомак, преди Грант да слезе на изток и да ги затисне с пълната тежест на Севера 33 33 Става дума за Гражданската война. Войските на Юга са носили сиви униформи. „Армията на Потомак“ е армията на Севера. Грант е генералът, спечелил войната и подписал мирния договор при Апоматокс, по-късно избран за президент. — Б.пр. . Отброяваше монетите за хамбургера си. Винаги щеше да бъде прецакан от политиците, но и без това той беше този, който си подлагаше задника при война.

Изчаках Кори на вратата и й подадох кафето.

— Още информация за Боб Нечестни, моля.

Паркингът вонеше на изгорели автомобилни газове.

Климатикът на колата ми не работеше. Преди да спрем, бях настроил радиото на една колежанска джаз станция и сега само го намалих.

— Боб е играч — каза Кори. — От тия, дето купуват маниерите си заедно с първата си членска карта за някой клуб. Знае, че светът играе по свирката му, и затова си мисли, че не трябва да вдига много шум. Носи страхотни костюми. Знае как да говори пред хора. Пред него сенаторите изглеждат като манекени. Ако пожелае, би се свързал и с Господ. А Той може и да се притесни, че Боб няма време да си побъбрят. — Наведе се напред, така че да отпие от кафето си, без да се причести с него. — Не знам какво друго да ти кажа. Ако някога умре, сигурно ще го погребат в мавзолей. Никой не знае колко точно е богат.

— Какво мислеше Ем за него?

— Възхищаваше му се. Боготвореше го.

— Не знаех, че е бил способен да боготвори някого. Завих на юг по шосе 29. Бъдещето беше пълно с черни пътища. Така че да мога да засека преследващи ни в тъмното фарове.

Кори се наведе пак към кафето си.

— Може „боготвори“ да е твърде силно. Но беше заслепен. Всичките тези пари, властта. Сделките. Обичаше да казва: „Не мога да разбера как го прави.“ Което от неговата уста беше страхотна похвала. В интерес на истината, мисля, че малко се страхуваше от Нечестни.

— Защо?

По-скоро усетих, отколкото видях как сви рамене.

— Кой не се страхува от шефовете си? Нечестни беше последната инстанция.

— Каза, че през последните няколко месеца с Ем е ставало нещо? Че нещата между вас са отивали на зле. Че е пиел.

— Връзката ни поначало не беше нещо кой знае какво.

— Можеш ли да си го обясниш с нещо? Нещо по-особено?

Минавахме през железопътни релси и Кори повдигна нагоре чашата си. Над някаква ярко осветена бензиностанция се развяваше знамето на Конфедерацията.

— Животът с Ем поначало си беше особен. Не знам. Пътуваше много. Разбирахме се най-добре, когато беше отсъствал за дълго време. Знаеш как е. Спомням си веднъж, връщаше се от една от тия тайни изпитателни станции в Невада, Юта или бог знае къде. Беше се подредил още на летището. Тогава ме удари за пръв път. Беше толкова неочаквано.

— Защо не го напусна? Още тогава?

Забави малко отговора си. Свих по един черен път. Отчаян опит да объркам преследвачите.

— Е, вече ти казах. Мислех си, че съм срещнала шанса си. Мислех, че имам нужда от него. — Отпи от кафето. После пак. Виждах бледото й лице с периферното си зрение. — Може и да ти прозвучи перверзно — каза накрая. — Но мисля, че част от мен смяташе, че си го заслужава.

Бяхме се отдалечили доста от Вашингтон и джаз станцията започна да пращи, така че трябваше да се задоволя с диджей с глас на амбулантен търговец и нешвилски репертоар. Рядко слушам кънтри, но имах чувството, че вече съм чувал всички песни. После амбулантният каза, че превключват на новини от Атланта.

Не ми стана по-добре. Ченгетата от Атланта, ФБР-то и останалите организации бяха обградили общежитието, в което се криел някакъв иранец. Изкарваха го като истинска обсада. Репортерът от мястото на събитието съобщи, че мъжът бил основният заподозрян за експлозията в изследователския център, чието разрушение представлява такава загуба за семействата от региона и за цялата нация.