Ралф Питърс - Изменникът

Останах прав. От мен се стичаше вода.

— Да, Трент — каза Роб. — Знам. Но той те изпревари. Погледни резултатите от проучването. Мисля, че трябва да зарежеш тази работа. Да. Абсолютно си прав. Съжалявам, че не мога да ти кажа нещо по-окуражително. Да. Ще се видим в петък.

Тръшна слушалката и ме погледна.

— Ужасно е трудно да накараш тия на Хълма да разберат, че „мнозинство“ вече не е предишното понятие. Все едно се мъчиш да дресираш котки. — Той се надигна в посока към вратата. — Джоан, няма да си ми нужна повече за днес, благодаря ти. Остави кафе машината да работи. — И вече седнал обратно в креслото си, каза:

— За бога, седни някъде.

— Целият съм вир-вода.

— Столовете се подменят. Приятелите не.

— Благодаря, че ме прие.

— Когато пожелаеш. Даже и да не те харесвах, щях да се появявам с теб само и само да ядосам сестра си.

— Как е тя?

— Вики винаги ми е напомняла за Боб Макнамара 8 8 Секретар по отбраната при Кенеди и Л. Джонсън, смятан за един от основните защитници на войната във Виетнам. — Б.пр. . Живо доказателство за това колко изтъркано нещо е злото. Какво те води насам?

— Видях Дьо ла Вер при асансьора.

Семейството на Роб поддържаше връзки в Лондон, не в Париж. Личното му отношение към французите беше типично американско и винаги с удоволствие го споделяше с приятели: „Горкичките, в депресия са, откакто Памела Хариман умря. Никой не ги разбира.“

— Дьо ла Вер е излязъл на бойната пътека заради Еврофайтъра и възможността „Макон-Болт“ да завладее самолетостроителния бизнес на цяло НАТО. Боб Нечестни се превръща в крал, докато „Дасо“ и „Аероспасиал“ 9 9 Френски самолетостроителни компании. — Б.пр. си заминават по реда. Виждаш ли оная снимка, на която Нечестни се ръкува с Хавел? Когато новите момичета в НАТО си получат униформите, те ще са с цветовете на „Макон-Болт“.

Експанзията е свързана със сериозни инвестиции и жабарите не могат да поддържат конкуренцията. А и тази експлозия в изследователския им център май е била якичка. Поне видимо е разтърсила Дьо ла Вер. Горкият, искаше да знае кой според мен го е направил. Явно и разузнаването им е в упадък. Направо патетично. Не заслужават актрисите си, онази, как й беше името.

— Роб, искам да те питам нещо. Лично.

— Питай. Искаш ли кафе? Сигурно не е прясно.

Поклатих глава.

— Познаваше Емерсон Каръл, нали?

Той се намръщи.

— Много добре. Тъжна история. Семейството му го прие много тежко. Единствен син. — Той заоправя гънките по вратовръзката си. — Познавам Ем, откакто се помня. От „Сидуел“. Тогава баща му работеше във Вашингтон. В началото на мандата на Никсън. Като си помисля, не съм много сигурен дали баща ми не проявяваше прекалено голям интерес към майката на бедния Ем. — Очите му се забулиха в спомени. — Знаеш как е. Вечери, тенис, обичайните заподозрени. Ако си спомняш, бащата на Ем подаде оставка малко внезапно. Премести семейството на Северния полюс. В Харвард, все тая.

— Кажи ми какво мислиш за Ем. Но честно. Моля те.

Боб пресметна.

— Познаваше ли го?

— Отдавна. Служехме заедно.

Той се облегна назад.

— Господи, никога не съм знаел, че е служил в армията. Трудно ми е да си го представя. — Наклони глава, сякаш преценяваше билярден удар. — Искаш да чуеш истината ли? Окей. Но да си остане между нас, Джон. — Той погледна мократа ми риза. — Като че ли не споделях конвенционалното мнение за него. Предполагаше се, че се издига, но за мен той вече си беше изпял песента. Някога тук човек можеше и да си позволи да бъде алкохолик, но тия времена са безвъзвратно отминали. А Ем можеше да бъде и учудващо глупав. Правеше дебелашки грешки в момента, в който си мислеше, че проявява особена хитрина. Начинът, по който принуди сенатор Фауст да наеме гаджето му например. Вече не можеш да прилагаш тия мръсни номера. Поне не често, хората ги помнят. — Той се усмихна.

— Но момичето си го бива, трябва да й се признае. Ледена блондинка с изваяни крака. Познаваш ли я?

Чувствах се толкова зле, че ми се прииска да стана и да си тръгна. Но нещо в главата ми се размърда:

— Роб, ти познаваш всички в този град.

— Звучиш като конгресмен, който ще ми иска услуга.

— Разкажи ми за „Макон-Болт“. Какво мислят вътрешните хора?

Той се размърда в стола си. Дъждът отвън промени посоката си и зачука в прозорците. Усещах миризмата, с която водата се изпаряваше от униформата ми.

— Тук няма нищо тайно. Боб Нечестни се превръща в идола на своето поколение. Казват, че индонезийците имали връзки. Ами Боб си влиза и излиза от Белия дом, когато си поиска. Както и във всеки офис на Хълма. Той е от тия, които наистина носят печалба на акционерите си, за което те му се отблагодаряват. И неслучайно „Макон-Болт“ са най-щедри във финансирането на предизборни кампании. Пари, спечелени и изхарчени по най-добрия начин. Боб Нечестни може да ти уреди всичко, освен може би решение на Върховния съд — а не съм много сигурен дали не може да нагласи и това. Ако наистина поиска. — Роб се усмихна. — Значи ти и останалата част от армията на Съединените щати сте ядосани заради бойния самолет? Или става дума за нещо лично?