Ралф Питърс - Изменникът

— Може да се каже, че и за двете.

Той поклати глава.

— Е, моят съвет е да приемеш неизбежното. Не можеш да победиш Боб Нечестни и „Макон-Болт“. Няма смисъл дори да се опитваш.

— ББСП ще глътне целия бюджет на армията.

Роб се разсмя.

— Както и бюджета на всички останали. Някой ми подшушна, че дори духовият оркестър на Въздушните сили се е замислил. Като се вземат предвид цените, явно се планира след десет години въздушните сили да се състоят от този самолет и почти нищо друго.

— Мислиш ли, че ще го позволят? Има ли.

— Не и докато сме живи. Хайде, Джон. Знаеш как стават тия неща. Генералите и адмиралите са на страната на Нечестни, а когато се пенсионират, „Макон-Болт“ ги наема на работа. Най-съвършеният рекет в света. — Той погледна часовника си. — Джон, наистина ми беше приятно да те видя, но трябва да тръгвам. Довечера ще пушим лулата на мира с няколко сенатори от другия лагер. Усещам, че тази година все пак ще успеем да свалим данъците.

Изправих се. Чувствах се още по-зле, отколкото преди разговора.

— Благодаря.

— Придърпай външната врата на излизане, моля те. Скитниците непрекъснато влизат във фоайето. И, Джон? Бъди разумен и не се бъркай много-много в работите на „Макон-Болт“. Няма начин да спечелиш.

— Ще се видим ли на погребението на Ем?

Той кимна утвърдително.

— Сигурно ще се отбия. Майката е наистина сладурана. Но, Джон, ще се учудиш колко малко хора ще дойдат. Ако самият ти отидеш. Ще ти послужи за урок. Този град не е за всеки.

Пред сградата някакъв мъж с гнездо мръсна коса се беше увил с едно одеяло, пееше химни и псуваше. Дъждът беше намалял до зловонни изпарения. Сигурно, мислейки, съм забавил крачка, защото Роб ме настигна след по-малко от една пресечка.

— Забравих да те питам. — Беше негов ред да моли за информация. — Кой ще замести Фарнсуърт в проекта „Бъдещи разработки“.

— Нямам представа.

— Нали ще ми се обадиш, ако разбереш нещо? Ти си ми вътрешният човек там. И, Джон, това, което казах горе. Да си остане между нас, нали?

Спрях и се обърнах към него.

— Не че не ти вярвам — каза той. — Просто бях изключително откровен с теб. По дяволите, Джон, в теб има нещо, което кара човек да ти се доверява. Но в този град.

— Сигурно е заради липсата ми на въображение — успокоих го. — Не се притеснявай.

Той продължаваше да ме гледа.

— Разбира се, съжалявам. Но нека да те посъветвам нещо. Като приятел. — Очите му бяха непроницаеми, говореше само долната част на лицето му. И той на свой ред някой ден щеше да стане член на правителството. — Не се доверявай на никого.

Още си нямах достатъчно доверие да се прибера и да говоря с Тиш. Купих си хамбургер и го изядох на един паркинг до Форт Майер. Дъждът мокреше седалката до мен, но не си направих труда да затворя прозореца.

Имах два проблема: Тиш, после всичко останало. Фарнсуърт и Ем. На първо място идваше Тиш. И на последно. И между всичко останало. Знаех, че трябва да й покажа пътя. Но не бях сигурен дали ще мога да живея без нея.

Трудно се доверявам. Може да се дължи и на работата ми. Предателството е вторият най-разпространен начин да си запълниш свободното време, а аз бях прекарал няколко десетилетия в наблюдение как точно го правят разни убийци в мърляви униформи из целия свят. Можех да измисля хиляди причини защо Тиш не е искала да ми каже за криминалното си минало. Независимо какво всъщност е било то. Но беше длъжна да го направи. Работата ми зависеше от чистото ми досие. Тиш беше наясно с правилата, вкъщи не бяха позволени дори джойнтовете. Обвинение в притежание на кокаин се равняваше на уволнение.

Беше премълчала за досието си, което значеше, че може да е крила и много други неща. Не исках да мисля за това, но не можех да мисля и за нищо друго.

И след целия този ад продължавах да искам да спя с нея. Да бъда с нея. Дъждовните капки барабаняха по покрива на колата и се изпаряваха.

Наложих си да се фокусирам върху Фарнсуърт и Ем. И самолетът на Ем. Напоследък теорията за конспирацията е навсякъде. Конспирация по улиците, в пресата, в канализацията. Започваш да се чудиш дали механиците в гаража ти не те мамят и завършваш с убеждението, че Елвис е убил Кенеди.

В цялата си кариера не се бях сблъсквал и с най-малкото доказателство, че конспирации съществуват. В нито едно правителство, в нито една правителствена клика. Като изключим конспирацията на посредствеността. А и не можех да си представя защо някой, свързан с „Макон-Болт“, ще иска да се включи в конспирация. Продажбата на ББСП беше въпрос на време. Първоначалното му финансиране вече беше одобрено и парите щяха да завалят със следващия бюджет. Нещата не можеха да се променят и една игра на шпиони можеше да навлече само неприятности.