Петър Копанов: Неканен гост

По едно време спрях. Главата на мъчителя ми беше станала на зелена каша. Изправих се и погледнах часовника. 2:48. Виеше ми се свят. От зелената каша под пръстите ми се повдигаше. Въпреки това започнах бавно да се обличам. Първо минах през банята и повърнах остатъците от вечеря. След това взех от килера един здрав найлонов чувал с двойно дъно и натиках остатъците от пришълеца вътре. Вече не изпитвах нищо към него. Цялата работа я вършех механично. След като събрах всичко, завързах здраво чувала, вдигнах и парализиращата пръчка и толкова тихо, колкото беше възможно замъкнах всичко в мазето и го натиках между въглищата.

След една седмица вече нямаше и помен от зелената гадинка. Все едно че никога не го е имало. И без тъпи въпроси, от сорта на „къде го зарови“ ако обичате.

Не се чувствам герой. Нито спасител на човечеството. Защото след този гад ще дойде друг гад. Е, вярно, че ще му трябват около 400 години, докато сондите изпратят сигнал до родното му място че е изчезнал, което си е една добра отсрочка. Но е само отсрочка. А освен това сондите продължават да си висят някъде там горе. А и между нас, хората, също има техни съюзници. Или по-скоро роби. Но това е вече друга история.

Това е. Беше ми приятно с вас. Всичко хубаво и довиждане. Аз съм на тази гара.

Моля? Какво да премълчавам? Защо ме е търсил ли? А случайно да желаете някой да ви изпробва здравината не черепната кутия с гира? Не? Е, значи всичко е наред. Чао!

© Петър Копанов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10002]

Последна редакция: 2008-12-21 13:30:00