Гадинката показваше на какво е способна. Реших, че в момента нищо не мога да направя по въпроса с обидата и затова престанах да се мъча да правя каквото и да е движение и се отпуснах, доколкото екстравагантната поза, в която бях замръзнал, ми позволяваше. Е, добре де. Казвай какво искаш и се махай по дяволите! Между другото, как четеш мислите ми? И как ми внушаваш своите? И защо съм ти притрябвал точно пък аз? Не притежавам нито власт, нито пари, нито нещо друго, което да е от значение. Обикновен преподавател по математика съм. В забутан университет на гъза на географията.
„Много добре знаеш защо съм тук. И не си мисли, че си заблудил някого, като се скри «на гъза на географията», както толкова образно се изрази. Открих те съвсем лесно. И много добре знаеш как правя останалите неща, за които питаш. Така че спри да ми се правиш на гламав, както се изразяват подобните ти в такива ситуации.“
Прав беше, мамицата му. Знаех много добре какво търси. Само че не смеех въобще да мисля за него. Гадът само това чакаше. Да ми прихване мислите. Затова трябва да мисля за друго. Добре де, а откъде се домъкна? И защо се занимаваш с нас, хората?
„Отдалеч. Наблюдаваме ви от доста време — около 5300 години по вашите мерки. Отначало ви наблюдаваха само автоматични сонди, които обикалят около Земята, но преди около 500 години достигнахте такова ниво на развитие, че трябваше да се намесим пряко и пристигнах аз. Преди 90 години.“
Значи им трябват и помощници измежду нас… А дотам и обратно са около 410 години максимум. Родното му място е на около 200 светлинни години…
„Правилно. 198,34 светлинни години. Губи се доста време за ускоряване и спиране на звездолета. Но и това ти е известно.“
… и е пристигнал около 1911 година. Малко преди Първата световна война. Аха. Значи тия гадове активно но прикрито са се месили в историята ни! Сигурно се страхуват от нас — че можем бързо да се развием и да плъзнем из Галактиката. А като ги срещнем… Яснооо… Взаимните ни симпатии и в момента са толкова силни, че няма какво повече да се обяснява. Май доста странни неща от 20 век ще си дойдат на мястото… Не случайно даже пътя до Луната вече го забравихме и се залъгваме само с виртуални реалности… А защо не вземат направо да ни премахнат? Явно трябва ние сами да се унищожим — иначе може и да си докарат неприятности от някой друг… може би има някакви „галактически природозащитници“ дето пазят недорасляците като нас докато се развият — или се самоубият?!
„Правилно. И тук позна. Знаех си, че бързо ще се досетиш. А също и за какво ми трябваш.“
… ааа, не! Тук не позна! Само през трупа ми!
Опитах се да си прехапя рязко езика — така се самоубиват нинджите, когато не могат да се измъкнат от клопка. Само че гадината просто ми парализира и челюстта! Тогава спрях да дишам. И започнах бавно да си броя наум: хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три… Изродът замръзна съвсем — в смисъл, че дори приказките му в главата ми спряха — а иначе си стоеше кротко в ъгъла през цялото време. Като стигнах до 1090, в главата ми прокънтя:
„Спри!“
Майната ти! 1091. Аз съм свободен човек… 1092… а свободния човек … 1093… можеш да го убиеш… 1094… но не можеш … 1095… да го подчиниш… 1096… разбра ли бе… 1097… зелен задник такъв…
В този момент започнах да губя съзнание. Зеленият изрод започна да се размива пред погледа ми. И тогава жена ми се размърда. При отмятането на одеалото и последващото „замръзване“ явно самото одеало се беше изтеглило под мен и я беше притиснало откъм нея, така че след двете минути на мисловна разправия с извънземния гад това притискане я накара да реагира. Дребосъкът отмести пръчката за момент от мен и я насочи към жена ми.
Усетих как парализата ми почти изчезна. Това е! Скочих напред с всичката сила, която ми беше останала. Още във въздуха замахнах с десния крак и изритах предмета, който ме беше накарал да се чувствам безпомощен като последен глупак. Той изхвърча от ръката на жабока пред мен и всички остатъци от парализа окончателно изчезнаха. Стоварих се върху гадината с цялата обич и цял куп други топли чувста, които ме изпълваха отвътре. Висок съм 1,81 и тежа около 85 килограма. С други думи — около 4 пъти колкото него. Така че го затиснах под себе си и го сграбчих с дясната ръка за подобието на шия. А лявата я протегнах встрани под леглото. Там лежаха гирите, с които си правя част от тренировките. През това време гадината беше освободила лявата си ръка под тялото ми и ме стисна за предмишницата на моята дясна ръка. Причерня ми! И го халосах с гирата по главата. После пак. И пак. И пак. И пак…
Читать дальше