Алън Кол: Стен

— Не става. Тръбата е така лошо раздрана, че ще трябва да я отсечем при източника. Ще трябва да влезем в лабораторията.

— Тогава не мога да ви помогна.

Шеф-техът замръзна.

— Но… това изтичане няма да се спре само в Увеселителен Двайсет и шест. Скапаният флуорин ще прояде всичко, с изключение на стъклена стена.

— Тогава изолирайте Двайсет и шест.

— Но тук имаме близо хиляда и четиристотин души…

— Чухте заповедта ми.

Шеф-техът се втренчи в Торесен. После кимна и изчезна от екрана.

Баронът въздъхна. Отбеляза си наум, че ще трябва да наложи на персонала извънреден наряд неквалифициран труд. После превъртя събитието в ума си, просто да се увери, че не е пропуснал нещо.

Налице беше проблем, засягащ сигурността на Проекта. Шеф-техът и, разбира се, помощниците. Можеше да прехвърли хората, или още по-просто… Изхвърли проблема от главата си. Вечерното му меню замига на екрана.

Шеф-техът засвирука нещо и почука с нокът по екрана. Зад него помощникът му нервно се обади:

— Не трябва ли да…

Шеф-техът го погледна и реши да не казва нищо. Извърна се от терминала и ловко отключи яркочервения контролен пулт ВХОД ИЗВЪНРЕДНИ ПРОЦЕДУРИ.

Стен събори някакъв изнервен тех и забърза по коридора към входа на Реда — ровеше по джобовете си за картата. Младият социопатрул препречи пътя му.

— Видях, момче.

— Какво сте видели?

— Видях какво направи с оня тех. Не знаеш ли как трябва да се държиш?

— Той просто се хлъзна. Някой сигурно е разлял нещо на пътеката. Пък и вие бяхте твърде далече, за да видите какво точно стана, сър. — Момчето беше олицетворение на самата невинност.

По-младият патрул посегна към палката, но партньорът му го хвана за китката.

— Спокойно. Това е момчето на Стен.

— Но той все пак трябва да… о, добре де. Хайде, мигро, влизай.

— Благодаря, сър.

Стен пристъпи към портала и поднесе картата си към пулта.

— Ако така я караш, момче, знаеш ли какво ще ти се случи?

Стен изчака.

— Ще избягаш. Ще отидеш при отрепите. И после ще те хванем. Нали знаеш какво правим, като спипаме отрепи? Изгаряме им мозъците.

Патрулът се ухили.

— И стават много готини. Някой път ни оставят момичетата за няколко смени…

Изведнъж хидравликът застена и херметичните стоманени врати пред входа се треснаха. Стен залитна и падна на палубата.

Погледна двамата патрулни. Понечи да им каже нещо… и очите му последваха погледите им към проблясващия на входа надпис:

ВХОД ЗАПЕЧАТАН… ТРЕВОГА… ТРЕВОГА…

Стен бавно се надигна и промълви с ужас:

— Родителите ми! Те са вътре!

А после заблъска с юмруци по яките стоманени врати.

Светкавиците взривиха шестте плочи на купола. Тихите плясъци се изгубиха сред ураганния рев на изтичащия в космическия вакуум въздух.

Почти като в забавен кадър, изригващият тайфун отвя паянтовите отсеци на Реда заедно с хората в тях и ги изхрачи през зевовете в безкрайната космическа пустош.

И внезапният вихър заглъхна.

Останките от постройки, мебелировка и жива материя се понесоха сред хладния блясък на далечното слънце. Заедно с изсъхналите късове плът на 1385 човешки същества.

Сред опразнения купол на доскорошния Ред шеф-техът понечи да тръгне към изхода на контролната капсула. Помощникът му стана от пулта си, пристъпи към него и стисна рамото му.

— Хайде, успокой се. Бяха само мигрита.

Шеф-техът си пое дълбоко дъх.

— Да. Прав си. Бяха само мигрита.

Представете си Вулкан.

Сметище, увиснало сред чернилка и студен блясък. В средата му — хаос от цилиндри, гъби, тръби и блокове, наблъскани един в друг като по приумица на някакво дете-идиотче.

Представете си изкуствения живот на Вулкан. Струващата мегамилиарди кредити сърцевина на Компанията. Последната дума на човешкия гений, напълно машинизиран свят, фабрика и супермагазин.

Корабите на Компанията се стичаха на потоци към Вулкан с натъпкани с руда трюмове. Тук се извършваше рафинирането, производството на детайли и в много случаи — окончателното сглобяване на крайния продукт, доставян от Компанията до половината галактика. За една империя, основана на принципите на бизнеса, чудовищният вертикален тръст бе нещо съвсем допустимо.

Преди шестстотин години дядото на Торесен бе окуражен от Вечния император да построи Вулкан. Окуражаването включваше един танкер от клас С, пълен с Антиматерия2, която бе отворила за човека пътя към галактиката.

Работата беше започнала с изграждането на заострения цилиндър с размери осемдесет на шестнадесет километра, който трябваше да приюти административните и поддържащи системи на новия свят.