Алън Кол: Стен

В контролната капсула на Реда група отегчени техници наблюдаваха на мониторите как едно мигри с изчерпана кредитна карта се мъчеше да склони някаква джойгърла за забавление по намалена тарифа. Един от техниците предложи облог. Никой не прие. Джойгърлите не се пазаряха.

Налягането най-сетне спадна под опасния праг и алармените системи засвяткаха. Никой дори не примигна. На Вулкан авариите и алармите бяха почти досадно ежедневие при всяко дежурство.

Шеф-техът закрачи нехайно към конзолата на главния компютър. Щракна няколко клавиша, за да прекъсне втръсващото пиукане и мигането на сигналните лампи.

— Сега да видим каква е белята.

Отговорът бързо светна на екрана на монитора.

— Хм. Това май е малко по-сериозно. Погледни.

— Някаква химическа утечка в купола — каза помощникът му. — Ще пробвам да я стесня. — Техът набра още няколко клавиша, прониквайки по-навътре в информационните банки.

ЗАСЕЧЕНО ИЗТИЧАНЕ НА ВЪЗДУХ; НАЛИЧИЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛ; ПОТЕНЦИАЛНА ЗАПЛАХА ЗА ЖИВОТА; ТРЕВОГА СТЕПЕН ЧЕРВЕНО.

Най-сетне техът реагира с нещо повече от обичайното си отегчение.

— Онези мърлячи от Поддръжката и скапаните им утечки по тръбата. Смятат, че си нямаме друга работа, освен непрекъснато да чистим след тях. Такъв рапорт ще им пусна, че ще им настръхне всеки косъм по плешивите…

— А… шефе?

— Не ме прекъсвай, когато съм ядосан. Какво искаш?

— Не мислите ли, че това трябва да се поправи? И то веднага?

— Бе… трябва. Разбери къде е — половината от тези шибани сензори или са се скапали, или някой ги е залял с бира. Ако можех да разчитам всеки път на…

Гласът му заглъхна, щом тръгна по следите на утечката. Компютърът започна да стеснява полето на търсене, тръба по тръба.

— Гадост. Ще трябва да се напъхаме в скафандри, за да се доберем до това. Продължава към лабораторния купол… ох!

Диаграмата на монитора замръзна и над нея проблеснаха големи червени букви:

ВСЕКИ ИНЦИДЕНТ СВЪРЗАН С ПРОЕКТ БРАВО ДА СЕ ДОКЛАДВА НЕЗАБАВНО НА ТОРЕСЕН.

Помощникът се поколеба.

— Но защо трябва да… — Млъкна, усетил, че шеф-техът не му обръща внимание.

— Скапани екзеци. Длъжен си да им докладваш всеки път, когато трябва да… — Той набра регистъра, намери кода на Торесен, натисна входящия бутон и зачака.

Баронът се ръкува за довиждане поотделно с всеки от членовете на борда, докато се изнизваха от заседателната зала. Питаше ги за здравето на семействата им, споменаваше за обяд заедно и коментираше уместността на изказванията им. Докато не дойде ред на Лестър.

— Ценя високо участието ви, Лестър — повече, отколкото можете да си представите. Мъдростта ви несъмнено има водещо значение за насоката на…

— Много добре се измъкнахте от въпроса ми, Торесен. Аз лично едва ли щях да се справя по-добре.

— Не съм се опитвал да отбягвам нищо, драги приятелю. Аз само…

— Разбира се, че само. И си спестете потупванията на тия тъпаци. Двамата с вас разбираме положението съвсем ясно.

— Потупвания?

— Нищо, нищо… — Лестър мина покрай него, след което се обърна. — Разбира се, знаете, че не е лично, Торесен. Също като за вас, и за мен единственото, което ми е скъпо на сърцето, са интересите на нашата Компания.

Баронът кимна.

— Не бих очаквал нещо друго от вас.

Торесен изгледа излизащия в коридора прегърбен старец. И реши, че старите крадци оглупяват. Нима имаше нещо по-лично от властта?

Извърна се към източника на дискретния сигнал и посочи с пръст. Шест рафта, отрупани с привидно старинни книги, се плъзнаха встрани и отстъпиха място на компютърна конзола.

Преодоля, без да бърза, трите крачки и натисна бутона за ОТГОВОР. Ликът на шеф-теха изплува на екрана.

— Имаме проблем, сър. Тук в Увеселителен Двайсет и шест.

Баронът кимна.

— Докладвай.

Шеф-техникът натисна няколко клавиша, екранът се раздвои и от едната страна потекоха подробности за изтичането в Реда. Баронът схвана положението моментално. Компютърът изчисли, че смъртоносният газ ще изпълни увеселителния купол след петнадесет минути.

— Защо не го отстранихте, техник?

— Защото скапаният компютър продължава да ми плюе: „Проект «Браво», проект «Браво»“ — озъби се шеф-техът. — Трябваше ми само едно „давай“ от ваша страна, и щях да закърпя тази дивотия за нула време, без да изгори ни една кожа.

Баронът помисли за миг.

— Към тази утечка няма никакъв друг достъп, освен през лабораторията на проект „Браво“, така ли? Не можеш ли просто да пратиш някой тех от вакуумната поддръжка?