Алън Кол: Вълчи светове

Докато другите от екипа се подготвяха за кацане, Док и Айда приготвяха примамката, три антиракетни торпеда „Гном“. Първото беше пригодено да излъчва радарно ехо, подобно на това на „Сиенфуегос“. Второто беше настроено да осигури изключително ексцентрична измъкваща траектория, а третото — да осигури отвличащи изстрели, точно както щеше да направи „Сиенфуегос“ при пряка атака.

Накрая целият екип се събра около трите споени едно с друго торпеда.

— Красиво е — призна Стен. — Дали ще подейства?

— Кой изобщо ще разбере, по дяволите? — каза Бет. — Ако подейства, сме живи и здрави, ако не…

Обърна се и закрачи към мостика. Хъгин и Мънин поеха след нея; опашките им се полюшваха.

— Приближаваме — докладва янският оперативен дежурен.

Капитанът не му обърна внимание. Прехвърляше през мозъка си тактически ходове — вражеският кораб ще: (а) влезе в битка… и ще бъде унищожен; (б) ще се предаде… невъзможно; (в) ще изстреля отклоняваща мишена и ще навлезе в атмосферата.

Единствената възможност…

— ЕКМ — каза той по интеркома. — Докладвай готовност.

Паузата се проточи.

— Повечето единици в готовност, Зигфер. Възпираща система в готовност, система за отличаване на цел плюс-минус четирийсет процента, блокираща — на пълна готовност.

Екранът прекъсна: 32 МИНУТИ ДО ПРИХВАЩАНЕ… 33 МИНУТИ ДО ВЛИЗАНЕ НА ЦЕЛТА В АТМОСФЕРАТА.

Старият рак „Сиенфуегос“ продължаваше успешното засега припкане.

В командния отсек бойците на „Богомолка“ се бяха стегнали здраво — включително тигрите, изолирани в своите капсули — кой знае защо, те не изглеждаха особено доволни от състоянието на нещата. Оттук нататък битката беше в ръцете на каквито там богове бяха останали в четиридесети век.

Като се изключеха тигрите, всички останали бяха облечени във фототропните бойни костюми на „Богомолка“. Не носеха никакви отличителни знаци, само черния петлик на лявата яка и плоската черна емблема на богомолка на дясната.

Три екрана светеха смътно; детекторът за близост, прикован в яничарския кръстосвач, главният монитор — в приближаващата се планета, чиято атмосфера вече бе започнала да се показва като мъгляв блясък, и централната навигационна система на Айда.

Док им предложи ненужния си и някак садистичен коментар:

— Шестнайсет минути до атмосфера… 15 минути до огневия обхват на „Турнмаа“… 15 минути… 14.90 минути… 14.30 минути, поздравления, Айда, поведе.

Алекс го прекъсна. Тумбестият шотландец от света с тройна гравитация лежеше в ускорителната си койка. Беше настоял, че ако ще мре, поне да умре в униформа. И всички се съгласиха.

— Било е на Айрт… ан, още преди Императора. По онова време, моите предци се наричали планинци.

— Дванайсет минути, изравнихме и се приближаваме — невъзмутимо каза Айда.

— Та по онуй време бритите не били врагове. Само че империята им я управлявали скотите, без те да го знаят.

Въпреки напрежението на Стен му стана интересно.

— Алекс, как по дяволите можеш да управляваш империя, без никой да знае?

— Десет минути до атмосфера — каза Док.

— Ще ти обясня някой друг път, момко. Та един хубав ден минава полк бритски гвардейци, хубави и горди с червените си униформи и мушкети. И значи вървят си те през долчинката, музиката свири, барабаните бият, песента ехти — и изведнъж чуват от скалите над тях: „Ехей, аз съм Рижия Рори от Долината!“, а британският генерал поглежда нагоре и го вижда оня ми ти огромен планинец, косата му се вее, през рамото му — меча кожа, и с грамаден меч в ръката. И му се вее и червената брада. И тоя ми ти великан взел, че пак им викнал: „Ехей, аз съм Рижия Рори от Долината! Прати ми тук горе най-добрия си мъж!“ И тогаз бритския генерал се обръща към адютанта си и му вика: „Адютант! Прати горе най-добрия ни мъж. Искам му на оня главата!“

— Изчакай замалко — прекъсна го хладно Айда. — Изстрелваме.

В командния отсек — мъртва тишина… ако се изключи учестеното дишане на стегнатите в капсулите тигри.

Представи си три обекта, мишената/цел, преследвача и преследвания. Секунди… вече милисекунди в гонитбата на разстояние една светлинна година… докато „Сиенфуегос“ се опитва да се скрие в атмосферата. Три фактора в уравнението. След което най-неочаквано се появява и четвърти, точно когато примамката излита.

— Капитане! Имам двойна цел!

— Дръж курса. Повтарям, дръж курса. ЕКМ, имаш ли избор?

— Съвсем не, капитане. Нямаме… Таламеин да ни е на помощ… Всички системи изгубени при сблъсъка.