Алън Кол: Вълчи светове

Айда съсредоточено заоглежда пространствения глобус около тях.

— Планът е следният. Айда ни намира свят, където да кацнем — заяви Стен с възможно най-командирския си тон. — Може би ще успеем да стигнем до него преди да ни спипат. Влизаме в атмосферата, мушкаме се под нея…

— Мушкаме тоя строшеняк под нея? — обади се Айда.

— … след което кацаме на някой — дано да е тропически — остров, докато на тях им писне да душат, и после си тръгваме за вкъщи.

— И на това му викаш „план“?

— Док, имаш ли друго предложение, освен да си седим тук и да мрем дълго? — попита Стен.

Екипът се залови за работа.

— Вражеският кораб променя курса, Зигфер — докладва оперативният на яните. — Вероятно замислят кацане на Бананг IV.

Капитанът неволно зяпна, но веднага се овладя.

— Този кораб не може да е от никой свят от купа Лупус 1 1 Вълк (лат.). — Б.пр. .

— Очевидно не е, сър.

— Интересно. Външен кораб с достатъчно противоракетни средства, за да спрат дори нас. Очевидно кораб, за който може да се смята, че е с ценен товар. Каква е скоростта на приближаване?

— Ще бъдем в обсега на ракетния обхват до три часа, сър.

— А Бананг IV?…

— Могат, да навлязат в атмосферата приблизително за същото време.

Капитанът се усмихна.

— Ако не ме интересуваше товарът им, щях да се изкуша да ги оставя да кацнат на Бананг. Истина е… Таламеин може сам да отмъсти.

— Вашите заповеди, сър?

— Без промяна. Продължете преследването. И ги унищожете.

— Не е кой знае какъв свят — каза Айда, — но е най-доброто, което мога да направя.

Стен хвърли поглед към екрана и зачете разсеяно на глас:

— Единична слънчева система. Слънцето е хубавичко G–1, жълто джудже… пет планети… Тази е прекалено близо до слънцето. Пустинен свят… два метанови гиганта.

— Неизвестен IV изглежда подходящ — вметна Айда.

— Неизвестен IV, да. Да видим… около дванайсет хиляди километра на полярната ос. Спектрограф… къде по дяволите… окей: приемлив минимум атмосфера. Гравитация малко по-малка от нормалното. Повечето суша… приемливи водни басейни… източник на електронно излъчване.

— Значи е населен — намеси се Бет от кухненския отсек.

— Точно там не искаме да кацнем. Може да са братовчеди на ония скапаняци, дето ни висят на опашката. Права си, Айда. Това е новият ни дом.

— Може би е новият ни дом — каза Док. — И двата екрана, забележете, показват едни и същи числа. Ще стигнем вашия Неизвестен Четири приблизително по същото време с „Турнмаа“. Съспенсът сигурно ще е страшно интересен. — Взе си една сурова соена мръвка от чинията на Мънин и я лапна.

Стен изреди: Индивидуални пакети, оръжия, наземни екипи, средства за оцеляване, комплекти за първи контакт… възможно пълна готовност.

Компютърът щракна и изплю седем фиша. На всеки се повтаряха данните, съхранени в компютъра на „Сиенфуегос“ — данните, заради които корабът беше изпратен да събере анализ на минерала, намерен в далечния вече звезден куп Ерикс.

Стен се зачуди дали някога ще разбере защо Императорът толкова се интересуваше от сивкавия камък, чучнат сред камарата вещи на масата пред него. Реши да си свърши работата, да се постарае да не умре и да не задава свръхсекретни въпроси.

Разпредели картичките между членовете на екипа и пъхна по една в кесийките на вратовете на Хъгин и Мънин.

— Организиран човек си, свалям ти шапка — каза Алекс. — Притеснява ме само мострата. Цял час се мотах с нея.

— Е, и? — попита Стен.

— Две иридиеви бургии, два кристала корабна стомана, одраска и маминия ми диамант. Корава е.

Стен протегна ръка и сви пръсти. От ножницата в плътта под лакътя му в дланта му изскочи кристален нож. Беше си го имплантирал на Вулкан, докато излежаваше присъдата си в гибелната колония на Адския свят заради трудов саботаж.

Двуостър и с тънка дръжка, ножът имаше само едно предназначение: да убива. Нямаше предпазител, само един жлеб в края на дръжката. Беше дълъг педя и широк по-малко от два пръста.

Острието му обаче беше с дебелина не повече от 15 молекули. Беше много по-остър и от бръснач. Можеше да реже диамант гладко като масло.

Стен внимателно взе рудната мостра в едната си ръка и заряза. Малко се изненада — острието наистина срещаше съпротива.

— Тъй я — каза Алекс. — Не знам кво ще го правиш това. Такова вещество… цена няма.

— Най-лошото недоносче във вселената — гордо каза Айда.

— Още по-лошо — добави Док. — Грозно. Нещастно. Невероятно. Би трябвало да подейства идеално.