Алън Кол: Вълчи светове

— Трябва да ги видя — изсумтя Док.

Стен даде знак на Айда и тя набра груба рамка за камерата на кома, за да бъде единственото видимо на кораба същество.

— Пак аз на пангара — каза тя и включи на ОТГОВОР.

От екрана в нея се взряха три строги лица.

— Давай — прозя се Айда. — Тук е „Ходъл“, проучвателен кораб П21. Ца’ Церви он.

— Спрете незабавно двигателя. Това е заповед в името на Таламеин и яничарите.

Док огледа съсредоточено янския капитан. Отчете униформата му, Анализира речевите шаблони. Айда погледна капитана озадачено.

— Таламеин? Познавам ли го?

При това богохулство очите на двамата мъже до капитана се разшириха от ужас. Старшият офицер изгледа Айда с гняв.

— Ще спрете кораба си незабавно и ще се подготвите за качване на борда и арест.

— По волята на Пророка и на Ингилд, сегашния му наместник. Навлезли сте в забранено пространство. Вашият кораб ще бъде конфискуван, а екипажът ви ще бъде отведен на Косаурус за съд и изпълнение на присъдата.

— Имате страхотна правосъдна система, капитане, сигурна съм. — Айда стана, обърна се и намести пищния си задник точно срещу камерата. После скромно смъкна полата си и отново се обърна към екрана. Със задоволство забеляза реакцията и на тримата в черни униформи.

— А ако невербалната комуникация е недостатъчна — продължи тя, — бих ви предложила да вземете вашия пророк в едната си ръка и вашите дракх в другата и да видите коя ще се напълни първа…

И без да дочака отговор, прекъсна връзката.

— Не си ли малко директна, моме? — попита Алекс.

Айда сви рамене. Стен търпеливо зачака анализа на Док.

Антенката на мечето леко завибрира.

— Не са пирати, нито корсари — поне не се смятат за такива. Във всеки случай изглеждат авторитарни, което е очевидно дори за одиозните зверове на Бет.

Хъгин разбираше достатъчно езика, за да съобрази, че го обиждат и изръмжа предупредително. Антенката на Док отново се размърда и ръмженето премина в мъркане. Тигърът понечи да близне Док по лицето и мечокът го избута настрана.

— Заключението за абсолютна авторитарност ми се струва интересно, което предполага или траен фюрерски режим, или, по-вероятно, режим с метафизичен облик.

— Религиозен, искаш да кажеш?

— Вяра в нещо, което не става за ядене или ползване. Метафизика, религия — както го наречеш, Стен. Моята лична теория е, че имаме работа с онова, което наричате „религия“. Обърнете внимание на фразата „В името на Таламеин“ като възможен индикатор.

— Смятам, че става дума за военен орден, основаващ се на поддръжката на диктаторска пуританска религия. На това основание орденът може да се нарече „Яничари“.

— Забележете също така, че старшият грижливо бе поставил двама помощници от двете си страни. Никой от двамата не приличаше на нещо повече от лична охрана. Следователно мога да предположа, че нашите „яничари“ не са мнозинство в тази… тази Таламеинска империя, а едно елитно малцинство, което има нужда от защита. И отбележете също така униформите. Черни. Забелязал съм, че в човешкия ум това означава желание наблюдателят да свързва лицето, носещо такава униформа, с негативизъм — страх, ужас, дори смърт.

— Освен това забеляза ли някой от вас отсъствието на каквито и да било отличителни знаци по трите униформи? — продължи той. — Твърде нехарактерно за човешките норми, но е индикатор, че рангът се свързва с нематериалното… с други думи, отново индикатор, че си имаме работа с метафизични фанатици.

Док се огледа — явно очакваше ръкопляскания. Доста неуместно.

— Бе видях аз, че са същата сган като Кембълови — зафъфли Алекс. — Нали им видяхте ножовете. Не са ножове като на свестни хора, ами кортици. Такъв нож за нищо не можеш го използва, освен да ръгнеш някой в гъза.

— Нещо друго, Док? — попита Стен.

— Бурето, дето крачи като живо същество, каза всичко, което пропуснах — отвърна Док.

Стен потърка брадичка и за стотен път съжали, че „Богомолка“ не им бе зачислила боен компютър. После вдигна глава, изгледа всички един по един и каза:

— Мисля, че трябва да ги оставим първи да си изиграят картата.

— По моя команда — каза яничарският капитан. — Тръби две, четири, шест, готови за стрелба. Огън.

Чу се метален грохот и трите дългообхватни ракетни тръби се надигнаха над външния корпус на кръстосвача. От тръбите блъвна кислород и твърдо гориво и „таласъмите“ излетяха.

— Имаме огън на ракета шест и ракета две… огън на ракета четири… ракета четири не запали.