Алън Кол - Вълчи светове

Това, което видя Стен, беше миш-маш от всички армии, сражавали се някога през хилядогодишната история на Империята, и в предисторията преди това.

Реши, че може да познае не повече от една десета от униформите. Но само бегло. Имаше например един шишкав мъж с червендалесто лице, облечен в бойния плащ на Танх, но под него беше с пурпурна куртка с акселбанти. Имаше и някакъв образ, облечен с пола като Алекс, само че от обикновен плат, с широк меч с късо острие, кован метален шлем, железни ръкавици и метален нагръдник, а друг носеше цял метален костюм.

Той се обърна озадачен към Филипс.

— Нарича се броня, полковник — каза Филипс и му подаде чаша.

— Но… тези дупки на лицевата маска? Няма ли да изтича в космоса? — Филипс, кой знае защо, се изсмя и Стен реши да не показва повече невежеството си.

След това пред тях вече стоеше Паррал, в костюм не по-малко фантастичен от тези на гостите му: дълъг извезан халат, квадратна плъстена шапка, грамаден меч — тук мечовете явно бяха популярни — и чехли.

— Добре дошли, господа — провлече Паррал. — След като това празненство е във ваша чест, ние сме поласкани.

— Удоволствието е наше — отвърна вежливо Филипс. — Можем само да се надяваме, че кампанията ни ще бъде достатъчно успешна, за да ви предложим и други такива великолепни поводи.

Паррал изгледа Филипс, после демонстративно насочи вниманието си към Стен.

— Полковник, остават няколко минути до поднасянето на храната. Може би вие и вашите… подчинени ще пообиколите?

Стен кимна вдървено.

Идеалната представа на Стен за купон беше известно количество концентрат, бира, четирима-петима интелигентни приятели и някоя умна жена, с която все още не е лягал. Но определено не включваше такова оръжейно стълпотворение — из балната зала сновяха поне хиляда души.

Но той благодари усмихнато на Паррал за поканата и бавно тръгна през множеството, придружен от Алекс и мълчаливия трезвеник Кършайн.

— О, не от тежкия товар боли по конските копита — замърмори Алекс. — Боли от чука, чука, чука, от чука, който брани прохода.

— Какво правим тук?

— Правим се на герои — обясни му Алекс. — И им даваме на тези паразитчета шанс да се нагиздят.

— Ясно. — Стен остави чашата си недокосната на минаващия край него поднос.

— Ще се помотаем малко, докато ни нахранят, ще се извиним и ще се върнем в малката ни квартира да се напием като цивилизовани хора — заяви Алекс. — Не си ли съгласен?

Стен се съгласи и почна да поглежда часовника си.

За банкета търговците се придържаха към традиционно религиозно меню. Вечерята беше с много блюда — по-малко от двадесет блюда се смяташе за дребнобуржоазна простащина. Всяко блюдо съдържаше основното ястие — варения ечемик, изхранил някога първите поселници на Небта, придружено от двойно по-голямо екзотично допълнително блюдо.

Търговците естествено пренебрегваха ечемика и наблягаха на вкусотиите.

Стен бе решил, че единственият начин да избегне прекомерно затлъстяване е като похапва от всичко, но по малко. Вкуси нещо странно от едно блюдо, после кимна на сервитьора, който тутакси го прибра.

Не беше особено впечатлен от уж екзотичните блюда. В „Богомолка“ беше ял всичко, което (а) не натравяше кожата му, щом го отърка по нея, (б) не се движи прекалено бързо и (в) не се опитва да изяде самия него.

Сервитьорът поднесе с поклон следващото блюдо и Стен се постара да се държи така, както смяташе, че е редно да се държи един опитен ексгвардейски офицер — опитен в светските неща и с достатъчно здрав стомах.

Кършайн беше надвиснал зад гърба му — и отказа не само пиенето, но и храната. Стен смяташе, че здравенякът приема тази бодигардска игра прекалено на сериозно.

Алекс, от друга страна, си доставяше удоволствие. И изяждаше почти всичко, което му поднесат. Масата около него донякъде приличаше на зона нула след много мърляво проведен ядрен опит. Стен не можеше да проумее къде слага всичката тази храна — вероятно в кесията си.

Сервитьорът прибра поредното блюдо. Стен зачака. И след това въздъхна с облекчение, като видя, че и другите сервитьори прибират блюдата. Най-после гощавката беше свършила.

Още няколко минути и няколко речи и Стен щеше да се прибере при наемниците и в леглото. В края на краищата имаше уговорена среща няколко часа преди съмване…

Паррал изсъска вежливо за тишина и лекото бръмчене из залата заглъхна. Паррал стана и вдигна чашата си.

— Благодаря ви, почетни гости, че се включихте, както и ние, защитниците и поддръжниците на Правата вяра на Таламеин, да отпразнуваме победителите в битката за…