Алън Кол - Вълчи светове

Към него пристъпи един янски офицер, много учтив и много уставен, но Ингилд долови презрението му.

— Да — каза Ингилд.

— Генерал Кърия — докладва офицерът.

Ингилд прикри вълната от страх и кимна. След малко Кърия влезе, отдаде чест и закрачи към тронния диван.

За миг его-дрогата го удари и Ингилд се ухили наум. Кърия дори не беше си направил труд да се преоблече след бягството от Цитаделата. Униформата му беше разпрана и по оголената кожа се виждаха петна засъхнала кръв.

Кърия се доближи до него и пак отдаде чест. Ингилд само кимна. След това Кърия стрелна с поглед стражите, даде знак и за ужас на Ингилд излязоха всички.

Когато излезе и последният, Кърия седна на ръба на дивана. Ингилд едва сдържа възмутения си писък — вместо това се усмихна и бащински потупа Кърия по рамото.

— Най-сетне се върнахте при мен, генерале. Молех се за вашето оцеляване.

Кърия махна нетърпеливо с ръка.

— Слушай ме внимателно. Приготвил съм ти обръщение. В него щетите в Цитаделата са сведени до минимум. Като цяло в него се казва, че сме отблъснали една страхлива и коварна атака, изтласкали сме врага и сме убили много от хората му.

— Но — възрази Ингилд — твоят доклад…

— Забрави моя доклад — сряза го Кърия. — Това беше за офицерите ми. — И добави уж съвсем между другото: — И за теб.

Ингилд преглътна възмущението си.

— Ще наблегнеш на жертвите сред кадетите. Те бяха почти деца, в края на краищата.

Ингилд го погледна изненадано.

— Но жертвите сред кадетите са само двама-трима.

Кърия го изгледа изпепеляващо и Ингилд преглътна възраженията си.

— Всичко за обръщението ти е готово — продължи Кърия. Кратка пауза за ефект. — Моите писачи на речи са добавили и подходяща молитва.

— Какво ще правим по-нататък — изломоти Ингилд и моментално се намрази за това. Кърия се усмихна.

— Ще се бием. Тотална война. Те са само наемници, в края на краищата. Ще се прекършат след няколко сражения. Особено след като този аматьор, Стен, който ги води, е просто късметлия и изобщо не е подготвен командващ.

— Кой е той?

Кърия отвърна с гримаса.

— Бивш имперски гвардеец. Съден и изхвърлен. Едва ли е сериозен противник.

Кърия стана.

— Но Стен и неговите наемници са грижа на яните. Ти трябва да се погрижиш да ни подкрепя вярата на нашия народ.

— И още нещо — добави генералът. — Не бих те съветвал да прекаляваш със стимулантите преди обръщението си.

Ингилд потръпна, но кимна.

Кърия отново се усмихна с хладната си усмивка, изпъчи се и отдаде чест. Последвана от поклон. Подигравателен поклон.

— Яните чакат следващите ви повели, о, Пазителю на Пламъка.

Обърна кръгом и излезе с маршова стъпка. Ингилд се загледа след него с омраза.

Миг след това стражите влязоха пак.

Дори новоусвоените звездни купове, заселени от дисиденти, фанатици и прочие измет и осакатени от две враждуващи религии, могат да имат своя малък рай.

Такъв представляваше Небта, светският вариант на Санктус. Силовата база на Паррал.

Небтаните контролираха главния търговски трафик, което означаваше: всичко, което бхорите не можеха да изкрънкат, да прекарат контрабанда или пред което да замижат.

Небта беше много богат и много красив свят, свят, в който дори бедните бяха богати — поне в сравнение с останалите обитаеми планети в купа Лупус.

Океаните на Небта бяха леко солени, а малката й луна осигуряваше нежни приливи. Планетата се къпеше в постоянен умерен климат и повечето от малките й континенти бяха разположени в умерено климатичната зона.

Грозните, но неизбежни складове, площадки за кацане и брокерски къщи бяха благоразумно разположени на големия екваториален, приличащ на пустиня главен континент.

Богаташите на Небта предпочитаха именията си, лукса и леността пред реалностите на търговията. Стен се зачуди колко ли време ще е нужно на Айда, за да стане собственик на цялата планета, ако беше тук.

Държавното управление на Небта се основаваше на силата. Всеки богат търговец разполагаше с личната си армия и обикновено се ограничаваше в пределите на собствения си укрепен град и укрепено имение.

Небта се „управляваше“ от съвет на тези търговци, съвет, който беше принуден с цената на подкупи, увещания или заплахи да се подчинява на Паррал още преди много години.

В укрепените градове живееха чиновници, транспортни специалисти, банкери и други такива. Земеделците живееха извън градовете и стояха, по взаимно съгласие, извън постоянните политически сплетни на търговците.