Алън Кол - Вълчи светове

А и Паррал…

— Вечерта става много интересна — високо каза Паррал. — Полковник, може би трябва да ви обясня някои от нашите обичаи.

Стен поклати глава.

— Не си правете труда. Тези двама храбреци искат да се бият. Да бъде — добави Стен с насмешка.

— Значи утре — подхвана братовчедът на Фрьолих.

— Утре съм много зает — отвърна хладно Стен. — Ще се бием сега. Тук.

Из тълпата се понесе глухо мърморене, после очите на всички светнаха. Наистина щеше да се окаже пиршество, за което си струва да се говори.

— Като пръв предизвикател — заяви Фрьолих, — вярвам, че имам предимство, нали ще ме извините, сеньор Тръмбо? — И се поклони на братовчед си.

— Нямаш проблем, момко — каза Алекс. — Обаче няма да се биеш с полковника, а с мен.

— Вече ви казах, че…

Голямата сабя блесна в ръката на Алекс, изсвистя и съсече дебелата прекатурена маса точно в средата.

— Казах, ще се биеш с мен. Аз те предизвиквам, аз, лорд Килгър Килгърски, от род, който е бил благороден, когато вашето племе е брало грудки из гората. Е, ще се биеш ли с мене, или ще умреш тук на място?

Фрьолих пребледня, но бързо се овладя и се усмихна.

— Интересно. Много интересно. Значи ще имаме две схватки.

За няколко минути дансингът беше разчистен и покрит с пясък, и небтаните обиколиха в плътен пръстен арената. Алекс и Стен застанаха един до друг в единия край на кръга, Тръмбо и Фрьолих — срещу тях. Зад двамата бойци стояха Восберх, Филипс и все още непритесненият Кършайн.

Тъй като Стен и Алекс бяха предизвиканите страни, на тях се падаше изборът на оръжие, както и определянето на мястото и часа на дуела.

Алекс естествено беше избрал своя клеймор и Паррал с удоволствие бе снабдил Фрьолих със сабя, съответстваща на оръжието на мъжа от Единбург.

Стен сериозно си бе помислил за своя скрит нож, но бързо се отказа. В края на краищата от него се очакваше да бъде и малко дипломат, не само войник, а и прецени, че Паррал няма да е особено възхитен, ако един от придворните му храбреци бъде заклан на втората секунда от битката.

Затова избра понярди — дълги почти две педи двуостри ками. Паррал с удоволствие бе подбрал подходящия чифт от собствената си богата колекция.

Стен претегли камата — беше направена по поръчка на клиента естествено; грижливо напластявана и кована стомана в стария от еони стил на дамаските оръжия. За да компенсира теглото на острието и за баланс, майсторът бе добавил тежко топче на дръжката. Щеше да свърши работа.

— Колко, малки ми Стен, трябва да си играя с тоя кастрат, докато му очертаем кокалите? — попита Алекс.

— Все едно, дай му там минута-две.

Алекс кимна и отиде в центъра на кръга. Фрьолих се изправи срещу него и опита закалката на сабята, като я огъна. Стараеше се да изглежда едновременно смъртно опасен, неудържим и чаровен.

Алекс просто стоеше на място, хванал оръжието в осма позиция. Фрьолих се втурна светкавично напред и мълниеносно посече отгоре. Ръката на Алекс се сви, все още с острието надолу, и остриетата издрънчаха.

— Ех — въздъхна той. — Бий се като мъж, без да вряскаш и фучиш.

Но Стен вече разбираше по израженията на небтанците, че Фрьолих е нарушил етикета. Вероятно трябваше да има някакво формално предизвикателство, предложение за отказ и така нататък. А единственото, което правеше Фрьолих, бе да съкрати времето преди да стане храна за червеите.

Фрьолих отстъпи. Алекс продължи да чака търпеливо. Следващата атака бе вихрушка от удари в първа и трета позиция. Или поне трябваше да мине за такава. Алекс направи захват при втория удар на Фрьолих в prise de fer, принуди ръката му да се изпъне нагоре и след това изтласка.

Фрьолих падна, превъртя се, изправи се впечатляващо бързо и нападна пак — но малко сковано и много предпазливо.

И сега атакува Алекс. Острието на клеймора блесна и отряза едното ухо на Фрьолих. Той контрира и замахна към корема на Алекс… който обаче вече не беше там.

Алекс беше отскочил почти на десет стъпки. И пак стоеше и чакаше. Фрьолих, оплескан с кръв, изрева и се понесе напред. Алекс се озърна към Стен. „Сега ли?“

„Защо не?“ — кимна в отговор Стен и оръжието на Алекс изсвистя напред като змия, помете сабята на Фрьолих от пътя си и след това Алекс, сякаш в забавен каданс, издърпа дръжката на клеймора назад почти до врата си и замахна.

Главата на Фрьолих, пръскайки кръв, описа съвършена дъга и пльосна в купата с пунша. Тялото залитна и рухна. Алекс прибра шотландската сабя в ножницата и излезе от кръга сред мъртва тишина.