Алън Кол - Вълчи светове

И тогава тя чу глас кънтящ глас, който изведнъж превърна шума на битката в тихо шумолене и всички — и сподвижници, и наемници и дори хората от „Богомолка“ се обърнаха към високата стена на храма и към терасата.

На терасата стоеше Матиас, на гърдите му бе окачен мощен микрофон.

— Говори ви Таламеин!

Боят моментално спря. Сподвижниците се заспоглеждаха — очакваха още изстрели. Но наемниците бяха също толкова смаяни и зяпаха облечената в яркочервено фигура.

Сподвижниците паднаха ничком и речта продължи. Скован, метален, но властен глас.

— Избрал съм временно да обитавам тази обвивка от плът, за да говоря на вас, народа на Вярата и на Пламъка.

— И избрах да ви се явя в тази проядена от грях плът, за да опазя народа си да не пропадне в ямата на ереста.

— Аз, Таламеин, взех Пламъка, за да дам на ония, що обичам, свободата. И макар отдавна да се пренесох във вечен покой, ти още си ми възлюбен, народе на Санктус, както и народите на звездния куп Лупус.

— Ала сега ви виждам като паяк на тънка нишка, увиснал над ужасната пропаст на разрухата. Моята вяра бе вяра на кръстоносец… кръстоносец, който търсеше мир и също така свобода.

— И тогава, след като получехме своята свобода, всеки от нас, щеше да се грижи за своето, било то селяк или търговец, и всеки щеше да се грижи за Вярата на Таламеин, дълбоко във всеки от нас.

— Защото моята вяра е вяра на личността, а не вяра на държавите.

— Мислех, когато избрах да се възнеса в Пламъка, че ще мога да почивам в покой, защото съм ви дал лична свобода, богатство, мир и сигурност. И така, почивах в мир половин еон — продължаваше Матиас.

Речта не беше лоша, забеляза Бет, докато гледаше замръзналите по местата си сподвижници. Док сигурно много се гордееше със съчинението си.

— Но тогава, в своя покой, аз долових тътен, смут. И принудих се да изляза от топлината на Пламъка, за да огледам своя народ.

— За свой срам, заварих разруха, надвиснала над моя народ. И видях един млад мъж, който се опитваше да говори от мое име.

— Не беше зъл човек вашият пророк Матиас. Той наистина смаза ереста на яните. Но прекали в усърдието си.

— Но сега аз, Таламеин, провъзгласям грешката в избрания от него път.

— Аз, Таламеин, заповядвам на моя народ да остави оръжието и да се върне и да потърси щастие в домовете си. Защото само в мир и в сигурност ще избуи истинската вяра на Таламеин.

— Само в свобода и сигурност ще разцъфти Пламъкът на Таламеин във Вселената.

— И сега аз казвам: анатема на мъжа или жената, що вдигнат оръжие в мое име.

— Анатема на мъжа или жената, що се опита да обърна във Вярата който и да е неверник, освен с убеждение и пример.

— Анатема на всяко същество, което използва словата на Таламеин, за да затваря, да плени или да лиши всяко друго същество от онези права, които всички ние в сърцата си разбираме, че ни се полагат.

Сподвижниците бяха паднали на колене, с опрени в паважа чела.

— А сега ви оставям, за да се върна в Светостта на Пламъка. И ви заклинам да изпълните повеленията ми.

— Сторите ли го, когато тленната ви обвивка изгние, ще ви посрещна с добре дошли в Братството на Пламъка.

— И също така ви предупреждавам да не презирате този човек Матиас, от когото говоря. Макар и съгрешил, той търсеше истината. В негова памет искам от вас да вдигнете паметници.

— А сега се връщам в Пламъка.

— След като използвах тази обвивка и я осветих с присъствието си, ще взема със себе си и нейния обитател в Светостта на Пламъка.

— И ние двамата, Таламеин и смъртният Матиас, заявяваме, че тази телесна обвивка повече не може да служи на дълга и целите на плътта.

— Защото това ще е оскверняване.

— Благославям ви — и живейте в мир.

Микрофонът се изключи и Матиас, с втренчен към хоризонта поглед, направи четири крачки напред. Тялото му полетя към каменните плочи на двора на сто метра надолу.

Дворът се опразваше — бяха останали труповете, стъписаните наемници и оръжията, оставени от сподвижниците, които вече бяха тръгнали към града.

Бет се беше отпуснала до Хъгин и внимателно измъкваше парче шрапнел от лапата на Мънин. Филипс клекна до нея.

— Секция „Богомолка“, нали?

Бет я погледна неразбиращо.

— Моля?

— Разсъждавам логично — каза Филипс. — Когато един наемнически офицер се върне, за да спаси и мен, и бойците ми напук на всякакъв шанс, и води — ще ме прощавате — най-странните същества, на които съм имала удоволствието да се натъквам, и след това спечели войната, като накара тирана да се самоотрече публично, във всичко това чувам ехото на някои неща.