Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Третата хартийка, също написана на ръка, като че ли даваше отговор. Картичката гласеше само: „Време е двама стари приятели да се срещнат отново“. И беше подписана от София.

Хмм. Стен знаеше, че жената, с която бе имал кратка, но доста страстна любовна връзка по време на предишната си акция, е на Първичен свят — нали той самият се бе наел да измъкне София от Небта малко преди да започне пукотевицата, — но подсъзнателно беше избягвал да я потърси, след като нямаше ясна представа какво изпитва към нея.

Реши, че му е нужен съвет. В Имперския персонал неофициалните съвети на офицери бяха в областта на Върховния шамбелан. Кабинетът му се намираше само на няколкостотин метра от императорския служебен офис.

Върховен шамбелан о.з. флотски адмирал Мик Ледох външно приличаше на любимото на всички добро деденце. Стен обаче беше прегледал адмиралското досие като част от рутинната проверка за сигурност, докато заемаше поста си.

Преди сто години Ледох се бе проявил като огнено кълбо. Буквално. По време на въстанието на Палафокс ескадрата му такт-кораби бе получила заповед да осигури прикритие за един малък планетарен десант. За съжаление разузнаването беше сгрешило и планетата се бе оказала силно защитена от орбитални спътници.

Ледох бе ръководил преобразуването на такт-корабите в пилотонасочвани ядрени ракети, след което лично беше повел атаката. С още трима пилоти беше успял да катапултира със спасителните капсули.

После, през следващите десетилетия, се бе превърнал в първия имперски специалист по планетарни щурмове. Последвала бе бърза кариера за човек, специализирал основно в логистиката. По време на Войните на Мьолер Ледох вече беше флотски адмирал.

Войните на Мьолер бяха един от най-обърканите конфликти на Империята, тъй като сраженията се бяха водили почти едновременно на десетки светове. По време на тези войни, известни с глупавите си кръвопролития, Ледох бе командвал десантите в системата Крайс и я беше завладял с минимални загуби — минимални поне в сравнение с петдесетте до седемдесет процента загуби в жива сила, дадени на други полесражения.

След подписването на мира Ледох се беше оттеглил от служба за няколко години, а после бе емигрирал на Първичен свят. След кончината на предишния Върховен шамбелан, починал в кабинета си при нещастно преяждане с пушени змиорки, Ледох с неговото бойно досие и по-важното, с логистичните си способности, се бе оказал естественият приемник на поста.

Стен изобщо не можеше да си обясни как Ледох успява да жонглира между всевъзможните официални и неофициални претенции и изисквания на един персонал с размерите на среден град и въпреки това да запазва добронамереността си. Той самият беше много благодарен, че си няма други грижи освен опазването живота на Императора и добруването на сто и петдесетимата гурки.

Стен пристъпи в кабинета на шамбелана и спря.

Ледох, полковник Фоли, командващият преторианците, и Арбогаст, ковчежникът на имперския персонал, гледаха съсредоточено големия стенен екран.

— Полковник — тъкмо казваше Арбогаст, — нямам желание да се намесвам във военни неща. Опитвам се само да добия яснота по въпроса, който ми постави Особата, и той е, цитирам, необичайно високият процент дезертьорства във вашата част.

— Какво очаква Императорът да се случи, като стоварим толкова млади войничета насред Първичен? Всяка девица ще се изкуси.

— Поредната област, в която не съм експерт — каза Арбогаст. Двамата с Фоли съвсем явно се мразеха. Ледох се опита да посредничи.

— Само през този месец имаше четири дезертьорства, полковник. Може би трябва лично да надзиравате метода на подбор на своите преторианци.

Фоли се обърна към Ледох.

— Не се връзва, адмирале. Кандидатите за преторианци лично се подбират от мен и адютанта ми.

Арбогаст се включи преди Ледох да успее да реагира.

— Никой не се опитва да ви припише вина, полковник. Но документацията ви показва, че през последната И-година от частта ви са изчезнали близо четиридесет души. И нито един от тези дезертьори не се е върнал, нито е арестуван. Императорът има чувството, че тук нещо не е наред.

— Имам го предвид — каза Фоли. — Командният ми състав е посветил цялото си внимание на проблема.

— Може би — вметна Ледох — предявяваме твърде много изисквания към младите ви войници.

— Може би — отвърна с неохота Фоли. — Ще се заема лично.

— Благодаря ви, полковник. Ще докладвам на Императора, че сте поели пълна лична отговорност. — Арбогаст събра папката си, кимна на Ледох и на Стен и потъна в лабиринта на дворцовите архиви.