Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Стен отново превъртя доклада наум.

— Обичайно ли е такт-присъствието в този район?

— Не особено. Освен при по-големи безредици или примерно за сигурността на някой секретен товар. Или ако в района има висок криминоген.

— И?

— Такт-сержантът каза, че отрядът му е тропал по този пасаж от три седмици и нищо не се случвало.

Странно. Стен се замисли. При положение, че през последните две седмици цареше пълна суматоха покрай Деня на империята, тази такт-единица наистина като че ли беше назначена неадекватно. Макар опитът му да показваше, че опитните ченгета винаги намират начин да стоят по-настрана от места, където могат да пострадат. Но назначаването тук на една тактическа част можеше да е нещо, за което да поразпита човек.

— Вижте и това — продължи Хайнис. — Никакъв огън, но такт-сержантът е пуснал пожарогасителите. Той и хората му са влезли вътре. Три тела. Мъртви колкото искаш. А той и хората му през следващите десет часа си играят на детективи. Например…

Лайза посочи пода.

— Онова копито там, размер четиринайсет, не е никаква улика — чепикът на някакъв си такт-ефрейтор точно сред петното от кръв.

Стен реши, че ченгетата все пак не му допадат чак толкова, и я прекъсна.

— Окей, лейтенант. Всички си имаме проблеми. Какво имате налице до този момент?

Хайнис подхвана монотонно:

— Имаме следи за бомба, монтирана предварително. Никакъв извод за метода на взривяване или за експлозива. Бомбените ни специалисти още не са пристигнали.

— Можете да си ги задържите — сухо каза Стен. — Разбирам малко от тези неща.

Вече бе забелязал взривните набраздявания по останките от доскорошния таван. Вдигна една метална стълба точно под центъра на браздите. Можеше да е пълен невежа по полицейските правилници, но знаеше доста за нещата, които правят „бум“.

— Лейтенант — каза Стен, след като включи отново радиото си, — искате ли да включите на запис?

Хайнис сви рамене — сега имперският търтей щеше да се прави на експерт, защо да не го оставим да се издъни? Изпълни заповедта.

— Бомбата е била монтирана в лекото покритие на тавана. Имаме… това тук прилича на парчета проводник… висококачествен експлозив, пластичен и оформен. Взривът е странично, много малки фронтални поражения. Вашите хора по бомбите би трябвало да могат да преценят дали бомбата е била активирана с таймер, или с команден дет. Но аз бих предположил, че е включена по команда.

— Имаме екип, който проучва района.

Стен слезе от стълбата и огледа отново браздите. Заемаха почти пълни триста и шейсет градуса. Но не съвсем. Стен си затананика и изчисли на око ъгъла от това петно по посока на стената.

— Благодаря ви, лейтенант. — Отиде до люка и излезе. Отвън свали скафандъра и се отдалечи от суетящите се около изолиращия мехур техници.

Хайнис свали костюма си и го догони.

— На детектив ли си играем, капитане?

— Ще обясня, лейтенант Хайнис. Натикан съм в тоя дракх и не знам какво по дяволите правя тук. Това ме отпраща в орбита, лейтенант. Е, какво точно запали тъпото ви гориво?

Хайнис го изгледа сърдито.

— Първо, аз съм в същата каша, в която сте и вие. Аз съм ченге. Много добро ченге. Така че идвам тук и виждам с какво си имам работа. А после ми пращат някакъв… някакъв…

— Скапаняк? — предложи Стен с полуусмивка. Тази жена започваше да му харесва.

— Благодаря. Скапаняк, който ми идва тук, казва две думи и след това си връща в двореца и си получава медала. Позволете да ви кажа, капитане, нямам нужда от всичко това!

— Свършихте ли?

— За момента.

— Чудесно. Тогава предлагам първо да хапнем някъде и ще ви натисна амбреажа.

Ресторантът се намираше много близо до Зона за кацане 17AF0. Беше открит, само с прозрачни противовзривни щитове между площадката и пешеходната зона. Клиентите бяха пристанищни хамали, чиновници и корабен екипаж. Съчетанието от мъж в имперска ливрея и жена, която явно беше ядосана, им гарантираше известна интимност.

Обслужването беше като в заведение за бързо хранене. Двамата си взеха блюдата с някаква храна и отидоха в най-отдалечения ъгъл. Заоглеждаха се едновременно за монтирани параболични микрофони, всеки видя какво прави другият, и за пръв път се усмихнаха.

— Преди да сте започнали, капитане — заговори Хайнис с пълна уста кимчи със свинско, — искате ли да поговорим за онова сепаре?

Стен сдъвка, кимна и си придаде невинно изражение.

— Благодаря. Вече бях забелязала, че бомбата е с насочено действие. Всъщност полунасочено. Трябвало е да попилее целия бардак — с изключение на едно сепаре.