Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

На няколко метра от картата беше натикана друга основна вещ от сегашното битие на Стен. Върху сгъваема полева масичка беше кацнал един изключително скъп минихолопроцесор. Това беше най-големият разход в живота на Стен, без дори да се смятат хилядите часове вложено време в кутийката, лежаща до него.

Кутийката съдържаше хобито на Стен — моделостроене: не обикновените триизмерни залепващи се модели, а изцяло завършени, действащи и живи холографски изображения, вариращи от прости древни машини до цели малки цехчета, обслужвани от съответните работници. Всяко от тях се пазеше в малка електронна карта, насвяткана с компютърни уравнения.

Стен бе моделирал дъскорезница. Беше въвел байт по байт всичко, благодарение на което дъскорезницата трябваше да работи, включително работниците, техните работни характеристики, инструментите им, както и резервните части. Програмирани бяха също така и други подробности, като фактора износване на предавателния ремък на гатера, пиянското поведение на главния механик и прочие. Когато картата се пъхнеше в холопроцесора, той проектираше пълно цветно холографско изображение на действащата дъскорезница. Понякога, ако Стен не се намесеше навреме, някой от работниците се спъваше или някоя греда се чупеше и цялата постройка рухваше сред облак цветни точици.

Стен погледна гузно кутията с модели. Нямаше време да се занимава с нея — трябваше да отива на работа.

Пипна с длан видеодисплея и новините залазиха по екрана.

Отметна репортажа и бързо сканира с поглед подробностите около трагедията в „Ковенантър“. Засега не бяха много освен факта, че Годфри Алейн, високопоставен революционер от Граничните светове, е загинал при злополука в някакъв мърляв бар близо до космодрума. Смяташе се, че са загинали и още няколко други, но имената им все още не бяха установени. В статията се говореше предимно за това, което не беше известно — например какво е търсил Алейн на Първичен свят, и то точно в бар като „Ковенантър“.

Стен се прозя. Лично той проявяваше слаб, да не кажем никакъв интерес към съдбата на терористи. Всъщност самият той беше парафирал с „ПЛАТЕНО“ не една и две терористични кариери. Някой си шибан Годфри Алейн, какво му пукаше. Забеляза обаче, че до този момент няма никакви официални изявления за Алейн.

Сигурен беше само в едно: че пресата е сбъркала в твърдението, че експлозията е „злополука“. Терористите не загиваха в злополуки. Замисли се разсеяно дали някой от секция „Богомолка“ не е пратил Алейн да си намери революционния майстор.

Отново се прозя и продължи да прелиства. После дойде повикването. Вечният император имаше нужда от него. Незабавно, ако не и по-скоро.

Вечният император изобщо не приличаше на мъжа, с когото Стен беше пил. Изглеждаше много години по-стар, лицето му беше отпуснато и под очите му се бяха появили торбички. Под идеалния тен цветът му беше пепелявосив. Но по-важното бе, че мъжът, когото Стен наблюдаваше, беше строг и мрачен — с омраза, тлееща малко под повърхността. Стен помръдна неловко в стола си и по гърба му полазиха тръпки. Тук имаше нещо плашещо и макар Стен да нямаше и най-смътна представа какво става, адски се надяваше, че то не включва нарушение от негова страна. Не му харесваше съществото, върху което Императорът бе съсредоточил вниманието си в този момент.

— Това си го прочел — хладно каза Императорът и му плъзна една разпечатка по бюрото.

Стен хвърли поглед на факса. Актуализирана информация за смъртта на Годфри Алейн. Озадачен, Стен я прехвърли и си отбеляза, че макар да включва още няколко детайли, те придават само повече цвят и малко твърди факти.

— Да, сър — отвърна той след секунда.

— Запознат ли си с биографията на този човек?

— Всъщност не, сър. Само че е бил терорист и от доста време трън в петата ни.

Императорът изсумтя.

— Ще трябва да научиш доста повече от това. Но все едно. Давам ти пълен достъп до досиетата му. Можеш да ги прегледаш след като поговорим. — После направо изръмжа: — Искам виновните! Искам всеки шибан як тук, пред мен, и не утре, и не вдругиден — вчера! И ги искам донесени в хубаво, спретнато пакетче. И без развързани краища. Разбрахте ли, капитане? Без развързани краища.

Стен почна да кима автоматично. После спря — не, не беше разбрал. И инстинктът му за оцеляване му подсказа, че е по-добре да не се прави на разбрал.