Алън Кол - Флотът на прокълнатите

— Все пак отговорихте на въпроса ми. Благодаря ви, Пелам. Лека нощ.

— Лека нощ, сър.

Доктор У. Гренвил Пелам, заслужил седем научни степени в различни дялове на психологията, приложната психология, анализа на стреса при хората и военната психология, затвори вратата и тръгна безшумно по коридора. Щом се отдалечи на няколко метра от стаята на Стен, си позволи лукса да се изсмее тихо.

Първите седмици от Подбора протичаха простичко — инструкторите вадеха душата на кадетите сутрин, по обяд и вечер. Имаше и неочаквани тревоги посред нощ, макар че повикванията се раздаваха от прислужниците. Инструкторите никога не влизаха в казармата.

А покрай физическия и психическия тормоз продължаваха и тестовете. Общо взето, бяха повторение на основните изпити — проверки на рефлексите, тестове за интелигентност и така нататък. Само че изискванията бяха много по-високи, отколкото при постъпването във въоръжените сили. Освен това ги повтаряха неколкократно и изненадващо.

Стен не се впечатляваше особено.

Споходи го догадката, че преди началото на извънредното положение няма да има повторение. Сигурно разполагаха с по-добри, макар и по-бавни начини да проверяват тези способности.

У него се зараждаше силна омраза към таанците.

Подозрението му, че тестовете се провеждат както падне, се превърна в непоклатимо убеждение в деня, когато го набутаха в стаичка само с голямо кресло и симулаторен шлем. Наредиха му да седне, да си сложи шлема и да чака.

Стен отдавна бе минал през това изпитание — още като новобранец.

Същината беше в преживяването на определени случки чрез сим-шлема. Психолози щяха да наблюдават реакциите му и по тях да установят психопрофила на личността му.

Предишния път лентата на сим-шлема беше за някакъв не особено схватлив, но извънредно героичен гвардеец, който си докара белята, докато се опитваше да унищожи танк. Тогава Стен едва не се издрайфа и тази реакция показа, че не е подходящ за обикновената пехота, затова пък се оказа идеален кандидат за секция „Богомолка“, където обикновено трябваше да си върши работата сам.

Преди да седне, мина зад креслото и провери каква лента е заредена. Появиха се различни кодове, после и заглавието: ШАВАЛА, ГВАРДЕЕЦ ХАЙМЕ, БИТКА/СМЪРТ, ЩУРМЪТ НА ДЕМЕТЪР.

Може би имаше някакъв смисъл в избора им… ако търсеха пехотинци. Но при пилотите?

Той огледа шлема и откри линията за входящия сигнал. Налагаше се да извърши малка диверсия.

Сви пръстите на дясната си ръка и ножът, имплантиран хирургично в мускулите на предмишницата, изскочи. Двуострата кама беше сред най-грижливо пазените тайни на Стен. Направи си я сам от един неимоверно рядък кристал. Имаше съвсем олекотена дръжка, острието беше дебело само 2,5 милиметра и към ръбовете се стесняваше до петнадесет молекули. Иначе казано, на практика можеше да среже всичко. Само че този път Стен не се интересуваше от режещите му свойства.

Използва острия като игла връх на ножа, за да пренареди няколко миниатюрни жички в обвивката на входящия кабел. Прибра ножа и изпълни указанията — седна и си сложи шлема.

„Сега да видим… Лентата започна току-що. Трябва да изразявам объркване. Страх. Вълнение. Съмнения в способностите си. Сътресение при кацането. Решимост да изпълня задачата“.

Обучението в „Богомолка“ включваше и различни начини за заблуждаване на каквато и да било машина, проверяваща психиката му — от абсолютно ненадеждния детектор на лъжата до най-усъвършенстваните мозъчни скенери на Имперското разузнаване. Разбира се, разковничето беше да вярваш, че помисленото или казаното от теб е самата истина.

Обучението вършеше работа. Съчетано с тренираната, почти ейдетична памет, то правеше Стен почти неуязвим за психотестове.

„Да видим сега… Шавала вече трябва да е видял как се показва гнусният танк… ужас… гледа как изтребва бойните му другари… Гняв… вижда танка да продължава с грохот… Повече решителност… шматка се около танка и му дупчат разни части от тялото… Болка и още повече решителност… по дяволите, скапанякът трябва вече да е мъртъв. Шок и така нататък“.

Отдалечи ръба на шлема от ухото си и чу щракането на свършилата лента.

„По-силен шок. Гордост, че съм част от цялата имперска тъпотия“.

Реши, че се е раздал достатъчно, свали шлема и се изправи. Нагласи лицето си в изражение на гадене и коравост и излезе от стаята, като се спъна артистично точно зад вратата.