Алън Кол - Флотът на прокълнатите

— Капитан трети ранг.

Ш’аарл’т изпусна въздуха от дробовете си. Естествено беше самка — дори огромните паякоподобни като че ли спазваха биологичните традиции.

— Трябва ли да застана мирно? Аз съм най-обикновен косморедник втори клас.

Стен откри, че е способен да се засмее.

— Наистина ми се иска да видя това. Как застава мирно някой с осем крака?

Ш’аарл’т отскочи странично към средата на стаята и Стен се помъчи да не рипне от кушетката. За паяк стойката мирно означаваше долните крака да са във вертикална позиция, а горните — под ъгъл точно 45 градуса спрямо тялото.

— В парадна стойка — продължи Ш’аарл’т — показвам и зъбите си за най-войнствена поза. Искаш ли да ги видиш?

— Ъъ… в момента не.

Тя се отпусна и плесна с лапа по черупката си. Стен предположи (и позна), че така проявява веселие.

— Сигурно лицевите опори днес изобщо не те затрудниха.

Ново пляскане по черупката.

— Според теб колко сериозно са настроени тези същества? — смени темата Ш’аарл’т.

— Ферари — де да знам — отвърна той. — Но Мейсън адски ме плаши.

— И мен. Но ако някои от нас устискат и оцелеят, докато другите отпадат… Нали не могат да изритат всекиго , щом таанците се подготвят? Не съм ли права?

Стен разбра, че тя отчаяно се нуждае от насърчение, преглътна отговора „Мисля, че тези хора могат да вършат каквото им скимне“ и каза:

— Няма да стане. Все трябва да оцелеят двама-трима. И като се заприказвахме за това… защо не слезем долу? Да видим дали в тази… — едва не изтърва „паяжина“ — примамлива клопка, в която ни напъхаха, поднасят и угощения.

— Прекрасна идея, капитане.

— Сбърка. „Кадет“. Или „Стен“. Или „скапаняко“.

Пак пляскане с лапа.

— Тогава, Стен, да удостоим ли с внимание трапезата? Ще вървим ръка за ръка за ръка за ръка…

Излязоха със смях от стаята да потърсят храна.

По-късно вечерта някой почука на вратата на Стен.

В коридора стоеше един от служителите в казармата. Според Стен, ако всички тук приличаха на дворцови лакеи, този пък имаше външността на съвършения иконом.

След като се извини, че го безпокои, мъжът се представи с името Пелам. Щял да бъде негов прислужник до завършването на Първи етап.

— Искате да кажете до завършването или изхвърлянето ми.

— О, не, сър! — Пелам явно се втресе. — Позволих си, сър, да се запозная с досието ви. И трябва да кажа… може би прекалявам… че с колегите ми правим залози кой курсант има най-големи шансове да завърши. Уверявам ви, сър, че не се подмазвам — заложих своите кредити на вас с непоклатима увереност.

Стен се дръпна от вратата, за да влезе мъжът.

— Не се подмазвате значи?

Върна се при бюрото, седна, метна краката си върху плота и се загледа как Пелам опипва окачените униформи.

— Господин Стен, както забелязвам, не сте сложили наградите си на униформата.

— Да. В джоба са.

— Така ли… Предполагам, ще искате да…

— Пелам, ще ги искам забутани в най-долното чекмедже и забравени.

Човекът го изгледа с нескрито любопитство.

— Както желаете. Но тези униформи имат голяма нужда от освежаване.

— Да. Бяха на дъното на брезентова торба два-три месеца.

Пелам награби цял наръч униформи и тръгна към вратата.

— Ще желаете ли още нещо? На ваше разположение съм по всяко време на денонощието.

— В момента не, Пелам. Я почакайте. Имам един въпрос към вас.

— С какво мога да ви помогна?

— Ако ви попитам коя е Рюкор, как ще реагирате?

Пелам беше от най-печените — щом Стен спомена името на съществото, напомнящо за морж, което впрочем беше и най-талантливият психолог в Империята, прислужникът почти веднага прикри трепването на очите си.

— Никак, сър. Бихте ли обяснили?

— Ще опитам по друг начин. Какво ще кажете, ако предположа, че вие и всички останали в казармата, които сте толкова услужливи и такива прекрасни прислужници, всъщност участвате в Подбора?

— Разбира се, сър. Наясно сме, че на кадетите все не им достига време за учене и за отдих, затова се опитваме да бъдем полезни, като поемаме дребните…

— Не за това говоря, Пелам. Да пробваме още веднъж. Как ще реагирате, ако ви кажа, че според мен всички вие сте опитни психодоктори, а цялата тази казарма с благата обстановка е чудесен начин да ни накарате да се отпуснем и да се покажем що за типове сме?

— Шегувате се, сър.

— Нима?

— Ако не се шегувате, сър, съм длъжен да изтъкна колко поласкан се чувствам. Аз — със способностите на доктор? — Пелам се изкикоти. — Не, сър. Аз съм такъв, какъвто изглеждам.