Алън Кол - Отмъщението на прокълнатите

Махони плъзна документа към него.

— Подпиши! — беше единствената му дума.

Пастур извади писалка и драсна името си. Махони притегли документа с един пръст, подписа се и го подаде на един от адютантите. След това погледна Пастур с нескрито презрение. Пастур изпита неочаквано облекчение. Това поне можеше да разбере.

— Това е всичко — процеди Махони.

И гражданинът Пастур се обърна и се отдалечи с неуверени крачки сред надвисналата тишина.

Адмирал Стен крачеше нервно в коридора. Гласът на коментатора грачеше от говорителите, закачени в двата края — събитията трябваше да се анализират за аудиторията. Стен непрекъснато поглеждаше към вратата на каютата на Императора. Всеки момент очакваше да го повикат. Беше сред малцината, които знаеха, че Вечният император е на борда на „Нормандия“.

— Каза, че това било неговото проклето шоу — беше обяснил Махони — и че възнамерявал да седне до самия подиум, независимо че не може да си позволи да присъства лично.

Стен разбираше и се възхищаваше на волята на Императора да остане встрани от самата церемония. Ако беше на неговото място, майната му на протокола, би предпочел да проследи от непосредствена близост как се гърчи врагът му. Но не това занимаваше мислите му, докато крачеше нервно напред-назад.

Главата му гъмжеше от въпроси, които се свеждаха най-вече до това какво точно ще поиска шефът от него сега. Беше му дошло до гуша от всичко, дори съвсем смътно напомнящо официално насилие. Беше му дошло до гуша да убива. Да манипулира. Да издава заповеди и да гледа как приятелите му умират, докато ги изпълняват. Беше облякъл новата си адмиралска униформа за първи път и вече му беше дошло до гуша и от нея. Смътно си представяше някакъв живот, който няма нищо общо с военщината. Не беше сигурен какво точно ще прави с него, но му беше приятно да си го представя.

В момента Сен Клер и Л’н продаваха „Котън Клъб“. Вероятно би могъл да се присъедини към тях в някоя нова авантюра. В края на краищата с пачката, която му беше струпала Ида, можеше да финансира цели вериги от нощни клубове. Стен в шоубизнеса? Не. Не ставаше. Би могъл да поприказва с Килгър. Да се поразтъпчат и да се поогледат какво се случва в Пограничните системи. Например докъде са я докарали туземците.

Разсеяно обмисляше перспективата да се преквалифицира в изследовател и дали Сен Клер или Хайнис ще са подходящи партньорки. Най-накрая вратата изсъска и един гурка му кимна да влезе.

Вечният император тресна с длан бутона и изключи видеоекрана. Стен стоеше мирно на прага.

— Я стига, адмирале — каза припряно Императорът. — Писна ми от церемонии. И се надявам, че няма да засегна воинската ти чувствителност, като те информирам, че от военщина вече започвам да чувствам болки в царствения си задник.

Стен се разсмя, без да се засегне ни най-малко, и се отпусна в едно кресло. Императорът стана, грабна една бутилка стрегг и две чашки и ги напълни до ръба.

— Имаме време за по едно, а после и за още по едно, преди да те изхвърля оттук — каза Императорът. — В мига, в който тези шибани таанци напуснат „Нормандия“, отлитам.

— У дома ли, сър? — попита Стен.

— Де тоз късмет — отвърна Императорът. — Предстои ми да изглаждам сума ти дипломатически отношения. Знаеш упражнението, да стискам ръце, да целувам бебета, да се фотографирам с хора, на които съм разрешил да се смятат за важни, да благодаря на съюзници за това, че не са ми забили нож в гърба, с една дума — да си вдигам рейтинга. По дяволите, няма да зърна Първичен свят поне още половин година. А вече ми дойде до гуша от цялата тази тъпотия. Виждаш ли колко съм разглезен.

И вдигна чашата си за наздравица.

— Да пием за глезотиите.

Стен чукна чашата си в тази на своя шеф и двамата гаврътнаха чистия стрегг. Императорът напълни отново чашите. Още само една чашка и времето на Стен щеше да изтече. И щеше да е… свободен?

— Виж какво. Истинската работа ще започне, когато се върна — продължи Императорът, — а тогава ще ми трябва помощ.

Стен усети как свободата му се стопява.

— Налагало ми се е да преустройвам целия тоя вертеп неведнъж, но си мисля, че нещата никога не са били чак толкова зле. Не ме разбирай погрешно. Знам какво да направя. Но след тази война изпитвам недостиг на талант да заобиколя усложненията. Суламора и неговите типове не могат да направят нищо повече, освен да ми се пречкат. Единственото, което ги интересува, е чистата печалба. Много ме забавляват тези момчета. Не са лишени от някои първобитни умения да печелят пари, ако пиратството изобщо е бизнес умение. Онова, което ме притеснява, е, че то, изглежда, не им доставя удоволствие. Пасмина навъсени типове. И въобще не ми оправят настроението. Добре. Забрави за тях. Искам да пробутам някои млади, въодушевени момчета като теб. Ще се понапънем не повече от петдесет-шейсет годинки и най-накрая може да се получи нещо симпатично. Нещо, с което да се гордеем.