Алън Кол - Завръщането на императора

Скинър нищо не можеше да направи по въпроса. Силата не беше на нейна страна. След известно време тя самата започна да се възбужда. Когато стигнаха до последната спирка, вече не знаеше дали е твърде ядосана, за да е възбудена, или твърде възбудена, за да се ядосва.

Зяпна от учудване, когато видя едно от момчетата, обслужващи редицата от гласоподаватели. Беше нейният малък приятел! О, колко й беше липсвал. Когато видя къдриците му и красивите му устни, всичките й гневни мисли се стопиха.

Лейтенант Скинър измъкна картата си за гласуване и се нареди на опашката.

Майната му! Гласът й отиваше за Уолш.

В Кайренес — особено на Дюзабъл — имаше озадачаващ механичен закон, който се задействаше в края на всеки избирателен период. В мига, в който изборите приключеха, компютърът се претоварваше и блокираше. Половината нощ оставаше така. Пращаха екипи от скъпоплатени техници да го оправят и оставаха да клатят глави над чаши с горчив каф.

В подходящото време щяха да се чуят радостните възгласи на техниците и компютърът щеше да проработи, преброявайки гласовете и изплювайки резултатите.

Никой не очакваше с трепет резултатите при този последен акт. Йелад винаги печелеше.

Тайренът събра екипа си в салона за отдих. Въпреки кошмара, който го преследваше цял ден и цяла нощ, настроението му беше сравнително добро. Пиянството му само допринасяше за това. Още повече помагаше фактът, че механичният закон се беше проявил за пореден път точно навреме. Спасен от развален компютър. Той се захили, отпи голяма глътка от бутилката и изръмжа на главния си регистратор да се захваща за работа. Екранът на бюрото на Йелад светна. Сега щеше да види какво точно се е случило.

Предполагаше се — по дяволите, всъщност винаги ставаше така, — че сега започваше истинското преброяване. „Поправеният“ компютър щеше да се включи. Първата му задача беше да покаже окръзите, където печели опонентът му. Това щеше да позволи на Йелад да разбере силата му. После той щеше да преброи собствения си вот и разликата до победата щеше да бъде попълнена от милионите мъртви избиратели на негово разположение.

Трябваше да бъде внимателен. Ако мамеше твърде откровено, сериозните разследвания щяха да унищожат първата година от мандата му. Този път обаче Йелад нямаше да играе предпазливо. Тактиката на Уолш го караше да жадува за отмъщение. Щеше да погребе малката гад в свлачище с епични размери.

Йелад скочи, когато чу регистратора да изстенва. Какво ставаше, по дяволите?

Гласовете на Уолш пристигаха. Изливаха се. В окръг след окръг печелеше врагът.

Половин час по-късно Йелад изтрезня набързо. Беше затънал в дракх. Гласовете, които го деляха от Уолш, бяха толкова много, че щеше да му се наложи да използва всяко мъртво същество от файловете си. За да се окуражи, пресуши половината бутилка на един дъх. Добре. Щеше да направи необходимото. Да става каквото ще. Отново щеше да е тайрен.

Припряно заповяда на регистратора си да стартира набелязването на окръзи. Приготви се за дълга нощ на броене.

Нощта се оказа къса. Един час по-късно ужасната истина лъсна.

Вотът за Йелад практически не съществуваше.

По-късно се досети. Някой беше бърникал в компютъра. Навсякъде из Дюзабъл, всеки път, когато гласоподавател натискаше бутона, гласът биваше записван за Уолш. Официалните данни му даваха малко по-малко от половин милион гласа.

Мъртвите на Дюзабъл спаха спокойно в гробовете си тази нощ.

Йелад беше загубил.

От този миг нататък щяха да го наричат с презрителното „Йелад Свлачището“.

Рашид не отиде на празненството по случай победата на Уолш и Кенна. Вместо това си уреди частна среща със солон Кенна в кабинета му. Време беше да определи цената си.

Мисълта се появи, докато гледаше как резултатите от изборите изплуват на екрана. Обзе го поразяващо чувство за неотложност. Трябваше да действа. Бързо.

Докато се устремяваше към набързо уредената среща с Кенна, гъстите облаци, обгръщали съзнанието му досега, започнаха да се изпаряват, а после се стопиха напълно.

Беше преминал последното изпитание.

Кенна беше облекчен, когато Рашид му каза от какво има нужда: бърз кораб, зареден с всичкото АМ2, което може да побере, готов за излитане в следващите шест часа. Кенна сметна това за дребна отплата. Беше решил, че Рашид ще посегне към касите с мордида. Не че не го заслужаваше. Всъщност искането му се стори толкова незначително, че дори покварената душа на Кенна изпита леко неудобство.