Алън Кол - Завръщането на императора

Разкопча кобура на пистолета си и измъкна малко комуникационно устройство от колана. Навън се плъзна пръчковидна сонда. Той бързо притича през откритото пространство. Сондата се пъхна в почти невидима дупка и Императорът докосна бутона. След миг скалата се отмести. Той усети вибрациите под краката си.

Пристъпи в кухината. Вратата се затвори зад него. Светлините се включиха. Императорът провери един от панелите. Отново не откри причина за притеснение. Отоплението беше пуснато на пълна мощност, в убежището се създаваше изкуствена атмосфера. Много добре.

Приближи се до вратата, сложи длан върху нея и тя се плъзна встрани. Вътре имаше малък апартамент със спалня, кухня и дневна. Той затвори вратата зад себе си и се вгледа в друг от панелите. Атмосфера деветдесет и пет процента от И-нормалната. Температура… приемлива. Вдигна лицевото стъкло.

Беше гладен. Надяваше се да е осигурена храна. Щеше да похапне, после да активира комуникационната уредба. Отправи се към комуникационната зала — и светът се срина! Беше посрещнат не от блестящите, очакващи нареждания и сигнални съоръжения, а от охладена купчина разтопен метал.

В мозъка му веднага заблъска паника:

„Опасност… Капан… Открити сме… Самоунищожение! Самоунищожение!“

Друга част на мозъка му възрази:

„Не. Почакай. Капанът не е потвърден. Минало е твърде много време. Програмата не може да се рестартира без терминално увреждане на целта! Върни се в режим на изчакване! Отменяне на програмата!“

Бомбата не избухна. Дори и след като вратата на складовото помещение се отвори и нечий глас изрече:

— Специалистите ми по сигурността не се оказаха толкова добри, колкото си мислеха.

Императорът видя облечена в космически костюм висока и тънка фигура. Ръката й се протегна и вдигна лицевото стъкло на шлема. Беше Кес.

Още веднъж се появи заповедта за самоунищожение… и отново по някакъв начин командата беше отхвърлена.

— Аз съм единственото живо същество в тази система освен теб — каза Кес.

Императорът откри, че отново може да мисли. Не каза нищо, сигурен, че гласът му ще се разтрепери, ако проговори. Кес изчака за миг, после продължи:

— Идването ти тук и завръщането ти на трона са изкусно планирани. Напомня ми малко на една земна легенда, която съм чел. За човек, наречен, ако не се лъжа, Тезей.

— Може да не е било чак толкова изкусно — успя да промълви Императорът.

— Напротив. За да започне някой да те търси, да не говорим да те открие, се изисква да приеме за вярно налудничавото допускане, че не си умрял. Освен това трябва да притежава невероятни ресурси.

Кес посочи унищожените комуникационни уредби.

— Хиляди извинения за некадърността на персонала ми. Макар да съм сигурен, че съществуват и други станции, подобни на тази. Подновяването на АМ2 доставките все още може да започне — въпреки че това е без значение за мен.

Императорът обмисли думите му. Ситуацията ставаше… не позната, но по-разбираема и може би по-лесна за контролиране. Първо предположение: Кес възнамерява да сключи сделка и да предаде своите съзаклятници? Едва ли. Искаше нещо друго.

— Каза, че ние двамата сме единствените същества в тази система. Ще ти задам очевидния въпрос: Какво ще ме спре просто да те застрелям и да избягам?

— Защо би направил подобно нещо? — възкликна изумено Кес — За отмъщение? Едва ли е смислен мотив, да не говорим, че не подхожда на император. Особено като се има предвид, че нашият опит да… подменим веригите на властта… се провали.

Провалил се е? Бърз анализ: Предишното изявление на Кес „не си умрял“, а сега това. Ситуацията се подобряваше — Кес не беше схванал всичко.

— Ако задоволиш прищявката си… — Кес вдигна предавателя от колана си. — Стандартен предавател на жизнените показатели. Спре ли да излъчва, моят поддържащ отряд ще нахлуе. Не мисля, че ще успееш да им се изплъзнеш.

— Правиш доста сериозни изводи въз основа на предположения, господин Кес. Известно е, че обичам да си угаждам от време на време. Привилегията на багренородния, нали разбираш.

— Разбирам. Отначало, като разбрах накъде си тръгнал, си помислих ди ти устроим засада — докато аз изчаквам на безопасно място. Упойващи вещества… газ… каквото и да е. Бързо да те обездвижим, да те държим в упоено състояние, докато постигнем контрол над съзнанието ти. Но после реших, че подобен план няма шанс да успее. Изплъзвал си се от твърде много клопки в миналото… От друга страна… ако започна с насилие, щеше почти сигурно да отхвърлиш предложението ми.